Опиянена от теб

— Ние с Бен и Джери6 сме на твое разположение. Само звънни, ако имаш нужда от нас.

— Това ли е тайната ти? — засмя се Мегуми. — Кой вид ти помогна да забравиш Гидиън Крос?

— Не съм го забравила — признах аз.

Тя кимна замислено.

— Така си и знаех. Но се забавлява в събота, нали? А той е пълен идиот. Един ден ще осъзнае какво губи и ще дойде на колене да те моли да се върнеш при него.

— Обадил се е на майка ми през уикенда — сниших глас и се облегнах на бюрото й. — Питал за мен.

— Еха! — Мегуми също се наведе. — Какво й е казал?

— Не знам подробности.

— Би ли се събрала с него отново?

Свих рамене.

— Не мога да кажа. Зависи как ще ми се помоли.

— Правилно — възкликна Мегуми и плесна дланта ми. — Между другото косата ти изглежда страхотно.

Благодарих й и се отправих към бюрото си, мислено се подготвях да помоля Марк да ме освободи от работа, ако баща ми се обади. Точно бях завила в края на коридора, когато Марк изскочи от кабинета си с широка усмивка.

— О, господи! — спрях по средата. — Изглеждаш невероятно щастлив. Нека позная — сгоден си!

— Точно така.

— Браво! — Пуснах и двете си чанти на пода и изръкоплясках. — Толкова се радвам за теб! Поздравления!

Той се наведе и вдигна нещата ми.

— Ела в кабинета.

Покани ме с жест да мина пред него, след това затвори стъклената врата.

— Трудно ли беше? — попитах, докато сядах на стола пред бюрото му.

— Най-трудното нещо, което съм правил в живота си — отговори Марк и ми подаде чантата и плика. Седна на стола и започна да се поклаща напред-назад. — И Стивън ме измъчи докрай. Можеш ли да си представиш? През цялото време е знаел, че ще му направя предложение. Каза ми, че си личало, защото съм се държал като побъркан.

Усмихнах се.

— Добре те познава.

— Освен това мълча цели две минути, преди да отговори. Повярвай, имах чувството, че минаха часове.

— Не се съмнявам. Значи всичките му приказки против брака са били просто маска?

Марк кимна, ухилен до уши.

— Гордостта му била наранена, когато преди време му отказах, затова сега искал да ми го върне. Каза, че през цялото време е знаел, че един ден ще му предложа. Затова, когато най-накрая се осмелих, решил да ме поизмъчи.

Звучеше точно в стила на Стивън, който беше суперобщителен и обичаше майтапите.

— И къде му зададе въпроса?

Марк се разсмя.

— Можех да го направя на някое място с романтична атмосфера, нали така? Като например в ресторанта, където вечеряхме на свещи, или в полумрака на бара, в който отидохме след това. Но не, трябваше да чакам чак докато в края на вечерта лимузината ни остави пред нас. Когато слязохме пред къщата, разбрах, че изпускам шанса си, така че… изломотих предложението на улицата.