Опиянена от теб

Той се намръщи:

— Не искам да говоря за Корин.

Усетих напрежение в гласа му и това ме подразни.

— Всичко наред ли е?

— Какво казах току-що?

— Нещо твърде неубедително, на което реших да не обръщам внимание.

Въздъхна тежко, но се предаде:

— Разстроена е.

— Ядосано разстроена или сълзливо разстроена?

— Има ли значение?

— Да. Има огромна разлика между това да си вбесена на някой мъж и да си потънала в сълзи заради него. Диана например ти е бясна и крои планове да те съсипе, докато аз плачех непрекъснато и сутрин едва успявах да се измъкна от леглото.

— Господи, Ева! — Той се протегна и постави ръка върху моята. — Наистина съжалявам.

— Стига си се извинявал. Ще ми се реваншираш, като поемеш разговора с майка ми. И така, Корин ядосана ли е, или плаче?

— Плачеше — отвърна Гидиън и се намръщи. — Господи, наистина не се владее.

— Съжалявам, че трябва да се занимаваш с нея. Но не й позволявай да ти вменява чувство на вина.

— Използвах я — каза той тихо, — за да те защитя.

Оставих сандвича в чинията и присвих очи.

— Каза ли й съвсем ясно, че не можеш да й предложиш нищо друго, освен приятелството?

— Знаеш много добре, че й казах. Но едновременно с това съвсем съзнателно подхранвах впечатлението, че можем да сме нещо повече заради медиите и полицията. Изпращах й смесени сигнали. Заради това се чувствам виновен.

— Е, можеш да спреш. Тази кучка се опита да ме накара да мисля, че я чукаш — вдигнах два пръста, — два пъти. И първия път ме заболя толкова много, че още не мога да го преодолея. Освен това е омъжена, за бога! Не й е работа да се пуска на гаджето ми, когато си има съпруг.

— Я се върни пак на това, че съм я чукал. За какво говориш?

Разказах му за двата случая — първия, когато го бях заварила в „Кросфайър“ с размазано червило по маншета на ризата, и втория, когато неочаквано се появих на вратата на апартамента й и тя се опита да ме заблуди, че току-що го е изчукала.

— Е, това значително променя нещата — заяви Гидиън. — С нея повече няма какво да си кажем.

— Благодаря ти.

Той се протегна и пъхна кичур коса зад ухото ми.

— В крайна сметка и това ще отмине.

— Чудя се какво ще правим с времето си след това — промърморих аз.

— Сигурен съм, че ще успея да измисля нещо.

— Секс, нали? — Поклатих глава. — Създадох чудовище!

— Не забравяй, че можем и да работим заедно.

— Господи, никога ли не се отказваш?

Той схруска един чипс и го преглътна.

— Искам да хвърлиш един поглед на обновените сайтове на „Кросроудс“ и „Крос индъстрис“, след като се нахраним.

Избърсах устни в салфетката.

— Сериозно? Това се казва бързина. Наистина съм впечатлена.

— Погледни ги, преди да ги хвалиш.