![Тайната на Медичите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/4/4/tajnata-na-medichite-bg-download.jpg)
Тайната на Медичите [bg]
- Автор: Уайт Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
„Тайната на Медичите“ заплита минало и настояще в трилър, който не отпуска хватката си дори за миг.
След като Джеф отключи и двамата влязоха в апартамента, Еди се тръшна на един от диваните и се прозя широко. Джеф се зае с чашите за кафе и машината за еспресо.
— Знаеш ли, мислех си… — започна Еди, — как е възможно Бруно, който е умрял през 1600 година да ни насочи към следа за Вивалди, който е роден повече от столетие по-късно?
— Точно така, Уотсън — отговори Джеф. Съсредоточаването върху тайнствената поредица следи беше добре дошло откъсване от ужасите, случили се тази вечер. — Единствената възможност е Вивалди или човек, свързан с него да е знаел за следата на Бруно и да я е променил. Точно както Бруно е променил следата на Контесина де Медичи на Сан Микеле.
— Но защо?
— Може и той да е бил един от Последователите.
— Предполагам, че е възможно — съгласи се Джеф.
— Роберто каза, че групата изчезнала… кога? В края на осемнайсети век?
— А кога е умрял Вивалди?
— Не съм сигурен. Или 1740 или 1750.
— И е прекарал по-голямата част от живота си тук, във Венеция? — продължи Еди.
— Да не би да подсказваш нещо като родство? Че „Последователите“ са група, защитаваща тайната на Медичите, за която намеква Марио Спорани? Че всяко следващо поколение е изпитвало нужда да подобри следите, или по-точно да ги направи по-неясни?
— Може би. Независимо дали Вивалди е членувал в „Последователите“, някой свързан с него трябва да е разгадал следата на Бруно.
Джеф донесе кафетата и ги остави на ниската масичка до дивана. Еди се беше излегнала с глава, опряна на възглавницата и вторачени в тавана очи.
— Благодаря — измърмори тя.
Обгърнал чашата с две ръце, Джеф отиде до големите прозорци и се вторачи в близката празна пиаца. Богато украсените фасади на чайните и скъпите магазини за шоколад бяха тъмни. Камбанарията приличаше на някаква невероятна ракета, превърната в камък. Изведнъж Джеф почувства тревожно свиване в корема. Бяха стигнали толкова близо, толкова невероятно близо… и Дино. Горкият Дино.
Той се обърна към Еди. Тя беше заспала на дивана, а кафето й стоеше недокоснато. Той се усмихна на себе си. Не я беше виждал така от студентските години, когато редовно заспиваше на някой диван, дори ако купонът около нея продължаваше. Той взе една завивка от спалнята, зави я и после нежно целуна челото й.
Какво ставаше? Беше толкова трудно да стигнат донякъде. Първо изглеждаше така, сякаш Контесина е в центъра на вниманието, после Бруно, а след него Вивалди. Приличаше на списък с известни и добри люде, парад на исторически величия. А между тях сякаш нямаше връзка, като се изключи неясното споменаване на някакво тайно общество — „Последователите“. Възможно ли е това да е слабата връзка между свръхбогатата първа дама, побъркания еретик и композитора на „Четирите годишни времена“?
Вивалди. Трябваше да съсредоточи вниманието си върху него. Контесина де Медичи ги беше отвела при Джордано Бруно, а той ги заведе до Вивалди. Сега композиторът беше новият ключ и следата, която той или някой друг беше свързал с него, щеше да ги отведе при следващото късче от пъзела. Но той не знаеше нищо за Вивалди.
Джеф отпи от кафето си и в този миг му хрумна една много по-добра идея.
— Разбира се — възкликна той на глас. — Разбира се.
19.
Венеция, май 1410
Той се носеше нанякъде. Всичко беше наред. Не изпитваше болка. Страхът вече го нямаше и най-важното — изпитваше страшно голямо облекчение. Натискът беше изчезнал и заедно с него всички очаквания, които му се възлагаха. В този рай никой не можеше да го докосне. Никой не можеше да го накара да продължи да се бори. Сега вече нямаше за какво да го прави, защото вече всичко беше без значение. Можеше да живее така до безкрай, като просто се рее. Сякаш се беше родил отново.
И тогава се появи едно лице. Това неговата майка ли беше? Тя стоеше изправена над него. Викаше го по име. Почувства нежната й ръка върху бузата си, как милва лицето му и отмята косата от очите.
— Козимо — чу я той да казва. Но гласът отслабна и той отново се зарея в топлия океан на щастието!
Томазини и Николи седяха в малка лодка на мястото на срещата, Сан Силвестро на Канале Гранде, в края на района Сан Поло. Нощта беше спокойна и тиха. В далечината виждаха светлините на големите къщи по края на канала.