Тайната на Медичите [bg]

— Не е онова, което очаквах. — Козимо запревърта костта из ръцете си. Едва тогава забеляза отвора в единия край и закрачи към най-близката ниша, където светлината беше по-силна. Когато пъхна пръст в кухината, усети вътре нещо, притиснато в зърнестата вътрешност на костта. Много внимателно той го измъкна.

Това беше липсващата част от картата на Валиани, кръг от пергамент с диаметър няколко сантиметра. Едва успя да различи някакъв текст и малки илюстрации с избеляло мастило. Козимо си позволи да се усмихне.

— Благодаря ти, Господи — прошепна той.

Откъм входа се чу шум от крака и той бързо се обърна. Но Луиджи вече го беше изпреварил.

— Козимо, стой настрана! — изкрещя той.

В стария параклис се втурнаха двама души. Бяха облечени в прости роби с качулки, привързани с въжета в кръста. В полумрака лицата им бяха невидими. И двамата стискаха мечове.

Луиджи беше принудил Козимо да отстъпи до стената и го прикриваше с тяло, докато измъкваше къс меч от вътрешността на омазненото си наметало. Отец Енрико внимателно направи крачка към другата страна. Той изглеждаше напълно спокоен.

— Още една крачка и ще умрете — изсъска Луиджи.

Една от закачулените фигури се изкиска весело.

С изненадваща пъргавина Луиджи се хвърли напред и замахна с меча си нагоре. Той улучи ръката на единия от нападателите и разпра рамото му. Мъжът залитна назад, качулката му се смъкна и отдолу се показа младо, красиво лице, обрамчено с тъмни къдрици. Луиджи замахна втори път, но този път улучи само въздуха.

Козимо измъкна меча си и когато пристъпи напред, забеляза как свещеникът се промъкна към вратата и се изниза в коридора зад нея.

Луиджи размахваше меча в голяма дъга пред себе си и Козимо нанесе удар напред към втория нападател. Когато нанесе удара си, раненият мъж заби меча си дълбоко в гърдите на Луиджи. Старецът падна по гръб, а оръжието му издрънча на каменния под. Мъжът хладнокръвно заби меча си втори път в гърдите на Луиджи и той предаде богу дух, давейки се в собствената си кръв.

Вбесен, Козимо се хвърли в атака. Стомана звънна в стомана и двамата мъже отстъпиха, но само временно. Те се разделиха и започнаха да се приближават към Козимо отпред и отзад. С крайчеца на очите си той зърна една фигура в бяла роба, появила се ненадейно на вратата и едва успя да парира яростния удар, насочен към главата му. Единият от нападателите се обърна, за да се изправи срещу новодошлия, а другият отново го нападна. Чу се звън на стомана, след това мъжът, който беше убил Луиджи, изпищя, пусна меча си и се хвана за корема, а между треперещите му пръсти заблика кръв.

Като падна, той се блъсна в своя другар. Сблъсъкът даде решително предимство на Козимо и той се хвърли напред. Но дори изгубил равновесие, неговият противник беше подвижен и решителен. Той избягна удара на Козимо и на свой ред нападна.