Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Аз съм злото. Аз съм Сатаната. Аз съм ти.
- По дяволите! - Евен затвори книгата рязко, сякаш бе започнала да оживява между пръстите му. Направо я хвърли върху полицата. Дотътри се превит на две до един от столовете, седна с наведена към коленете глава и се опита да си възвърне контрола над тялото и паническото си дишане. Изправи се бавно, пое си дълбоко дъх на няколко пъти и усети как самообладанието му се възвръщаше. Погледът му Затърси полицата и той се разгневи, замисли се за текста, който го бе накарал да реагира така пресилено, каква ли адска книга беше това? Изправи се ядосан и я извади отново, разгърна до заглавната страница. „Раят на злото“ от Трук де Вест. Нито заглавието, нито авторът му говореха нещо.
Евен реши да приключи това посещение по най-бързия начин. Тръгна бързо към стареца зад гишето, но изведнъж съзря табела, която го накара внезапно да спре: Нютон, Исак. Погледна лавицата от горе до долу. На един рафт пишеше Алхимия, а отдолу Арианци. По-нагоре се четеше Deorum Nemen, Апокалипсис и Древни кралства. На най-горния рафт също имаше нещо, но заради мрака не успя да види каквото и да било. Евен се вгледа поразен в множеството книги, няколкостотин. Цяла лавица бе заделена само за произведения от и за Нютон или пък за въпроси, които го бяха интересували.
Дали на тази полица нямаше някоя книга, която Май искаше от него да намери? Евен заразглежда заглавията бавно. Изненада го фактът, че имаше и доста неокултни произведения, научни трудове по математика, астрономия и физика, стари, но също и доста нови дисертации за работата на Нютон. Много от тях му бяха известни, беше чел тези книги, докато подготвяше доктората си. Сепна се и извади една сравнително дебела книга, не особено висока, с покафенял гръб, свидетелстващ за старост. Погледът му бе уловил нещо в почти нечетимото име на автора. Разгърна на заглавната страница.
- Дявол да ме вземе! - възкликна той и старецът повдигна глава за кратък миг, та се видя чорлавата му бяла брада.
Евен Вик: Смятане и флуксии - методите на Исак
Нютон за диференциално и интегрално смятане през перспективата на съвременната наука. Той заразлиства със зяпнала уста това, което всъщност представляваше собствената му дисертация. Кой, по дяволите, си бе направил труда да я пренаправи и издаде в подобен псевдоантикварен вид? Никога не го бяха информирали, че някакво чуждестранно издателство е заинтересувано от нещо подобно, пък и беше съвсем излишно, понеже дисертацията му поначало си бе написана на английски и все още можеше да се поръча от Университетското издателство в Осло. Разлисти малко напред и назад; от страна на непознатото издателство работата бе свършена по доста аматьорски и евтин начин, известен стил се долавяше единствено в самото подвързване. Съвсем случайно бе разгърнал на страница, показваща откъс от писмо на Исак Нютон до немския философ и математик Лайбниц, където Нютон започва да представя откритията си, но изведнъж променя решението си.
Сега не мога да продължа обяснението за флуксиите, затова избрах да го прикрия така: 6accdae13eff7i319n404qrr4s8t12vx.
Колко типично за дребнаво-параноичния, подозрителен, но същевременно арогантен Нютон да посочи, че има още за разказване, но да скрие откритието си с код. Готфрид Вилхелм Лайбниц му е бил конкурент и с това потенциален крадец и плагиат в очите на Нютон. По време на работата си с тази част от доктората Евен в особено голяма степен бе използвал интереса си към кодове и дешифриране. Бе му отнело доста време да навлезе в техниката на кода и да се увери, че бе разтълкувал текста правилно. Резултатът беше по-различен от този, до който бяха стигнали по-рано и бе събудил известен интерес в средите, които се интересуваха от такива неща.
Изведнъж го осени мисълта, че тази, точно тази би могла да бъде дисертацията, която Май искаше от него да открие. Може би в нея бе скрито послание или пък някъде по ръбовете бе изписано нещо. Реши да я купи. Независимо дали съдържаше някакво съобщение или не, беше доста забавна скъпоценност, която да отнесе у дома, за да я покаже на останалите в института.
Отиде до щанда и остави книгата. Веднага щом влезе през вратата, бе разбрал защо книжарницата не можеше да бъде намерена в интернет, както и защо не я откри в телефонния указател, както бе опитал да направи сутринта, преди да се качи на автобуса. В крайна сметка и това не го изненадваше. Всъщност дори надникна над тезгяха в очакване да види перо, попивателна хартия и мастилница. За негова изненада старецът си седеше и попълваше с химикалка талон от лотарията. Мъжът вдигна глава и се вгледа в него през дебели кръгли очила, толкова зацапани, че беше цяло чудо, ако изобщо виждаше нещо през тях. Преди мъжът да попита за евентуалния резултат от мача между Тотнъм и Евертън, Евен извади най-очарователната си усмивка и каза, че би искал да купи книгата. Мъжът зачете заглавието и назова някаква безбожна цена.