Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
- Какви лекарства продаваш? - попита Евен, по-скоро за да не се налага да говори той.
- Скандинавският отдел е сравнително нов и се е съсредоточил върху изследванията на стволови клетки, област, в която разполагаме с уникални експерти.
- Изследвания на стволови клетки... ? Не ставаше ли въпрос за това да скриеш пъпа си, в случай че някой ден се разболееш?
Сюзан се усмихна.
- Кръвта от пълната връв или по-точно: стволови клетки от кръвта. Уникална застраховка в случай на левкемия и анемии, както и болести на мускулите и костите...
- Значи, ако подпиша подобна застраховка, мога да очаквам да живея вечно - прекъсна я Евен.
- Не вечно. Освен това ти е малко късно, предполагам, че не си запазил пъпа си?
Евен се усмихна.
- Не, струва ми се, че баща ми го е изял за закуска в деня, когато съм се родил.
Усмивката на Сюзан се смрази и й се наложи да отпие от виното, преди да я раздвижи отново.
- Но децата ти, с които ще се сдобиеш някой ден, могат да имат огромна полза от това.
Джобът на Евен завибрира, той се извини и извади телефона. Сюзан отвърна, че всичко е наред, усмихна се и протегна ръка по масата, за да го подчертае. В същия миг наблизо просветна, сякаш някой снимаше със светкавица. Евен се огледа, но не видя никого с фотоапарат. На съседната маса седеше самотен мъж и говореше по телефона, докато се хранеше. Сюзан изглежда не бе забелязала пресвяткването, взе ножа и вилицата си и продължи с ястието си. Евен отвори новото съобщение на телефона си, не разпозна номера, от който беше изпратено и прочете текста на шведски: „Той иска да говори с теб - последен шанс“. Думите бяха последвани от телефонен номер.
- Станало ли е нещо? - Лицето й беше угрижено и връхчетата на пръстите й докоснаха кожата му. Той вдигна очи от малкия дисплей, гадеше му се.
- Ъ, не - отвърна, издърпа ръката си и изключи телефона. - Не. Нищо няма.
Глава 37
- Идваш ли?
- Да, почакай само няколко минути да свърша!
Фин-Ерик свърза телефона с компютъра и натисна няколко клавиша. Екранът на компютъра се изпълни с лицето на малката Лине. Той се усмихна, носът й трябва да е бил на по-малко от десет сантиметра разстояние, когато Май е направила снимката. Следващата беше от пързалката при училището, спомняше си, че заедно бяха ходили там една събота преди около месец. Стиг се спускаше с шейната с пълна скорост и русата му коса се вееше. На първото спускане бе изгубил шапката си и я намериха едва час по-късно, когато няколко други деца се обърнаха с шейната си и разринаха снега. Чудеше се защо ли Май му бе изпратила тези снимки. Датата показваше, че бяха изпратени в деня на смъртта й. В 02:34.
Втренчи се в числата. 02:34. Посред нощ! Още тогава ли е знаела, че ще умре? Дали не бе предприела някаква форма на духовно пречистване? Или пък трябваше да го разбира като опит да му каже, че нещо не е наред? Никакъв отговор не му идваше наум и взе телефона.
Следващите снимки бе изпратила половин ден по-късно. Той натисна няколко бутона, сбърчи чело, когато се появи нова снимка, опита се да я настрои на по-ясен режим.
- Какво за Бога... - измърмори и превключи на следващата. - Но... - втренчи се в екрана.
На вратата зад него се показа Будил Мунте, канеше се да каже нещо, но замълча при вида на смразения образ на стола. Приближи се бавно, присви очи над рамото му и видя на екрана снимката на тесте карти, лист и телефон. Разпозна листа и хвърли мълчалив поглед към тила на Фин-Ерик.
Ръката му внезапно се премести и принтерът забръмча. Фин-Ерик избра размер за копието, а Будил Мунте отново излезе, без той да забележи присъствието й. Тя си облече палтото и шала и се изкашля шумно на път по коридора, заговори на влизане в кабинета му.
- Тази вечер е студено - каза му, а той я погледна разсеяно, кимна и прибра нещо в папката си.
- Да - отвърна й. - Готов съм да тръгваме.
Глава 38
Тя се усмихна с онази усмивка на Мона Лиза, за която Евен имаше теорията, че бе присъща само на определени жени в определени положения. Малко далечна, с нотка на възторг. Красива усмивка. Чувствена.
- Ще се видим довечера! - викна му Сюзан, прати му въздушна целувка и помаха.
Евен й махна и поеха към автобусите си. В двуетажния автобус имаше място отпред на втория етаж. Той се свлече на седалката и опря глава на стъклото. Видя мустакат турист, който вдигна фотоапарата си и снима автобуса.