![Преобърнатият свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/6/preobrnatiyat-svyat-bg-download.jpg)
Преобърнатият свят [bg]
- Автор: Прист Кристофер
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Август
- ISBN: 9789549688528
- Переводчик: Татяна Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Преобърнатият свят [bg]». Краткое содержание книги:
„Авторът създава един уникален и оригинален свят. Пъблишърс Уикли
„Изумителен експеримент на мисълта. Индипендънт
„Един роман, изпълнен с изненадващи превратности и с най-неочаквания край в съвременната научна фантастика. Трибюн (Лондон)
„Задължително е да се прочете''. Луна Мънтли
Накъдето и да погледна, всичко е чуждо, но нищо ново не виждам; и с безкрайни лъжи продължавам напред — с безкрайни лъжи по пътя отдавна загубен. Самюел Джонсън
Конете бяха натоварени с тежко оборудване. Освен огромните запаси от храна и завивките, всеки от нас носеше арбалет и много стрели;, имаше някакви инструменти за копаене, химически комплект за вземане на проби и малка видеокамера със записващо устройство. Аз отговарях за видеото и Дентън ми показа как да работя с него.
Обичайната практика на Изследователите на бъдещето, както ми обясни той, била през определен период от време изследовател или екип от изследователи да се придвижват северно от града по различни маршрути. В края на експедицията се съставяла подробна карта на терена, през който са преминали и се правел видео запис на топографските му особености. След това те се предавали на Съвета на навигаторите, които с помощта на докладите на другите изследователи, решавали по кой маршрут да се тръгне.
Някъде късно следобед, Дентън спря за около шести път и разгъна триножника си. След като направи ъглово измерване на надморската височина на близките хълмове и с помощта на жироскопен компас определи вярната посока на север, той закрепи свободно въртящо се махало в основата на уреда. Тежестта на махалото беше заострена и когато престана да се люлее и върхът застана неподвижен, Дентън взе една градуирана скала с начертани на нея концентрични кръгове и я постави между краката на триножника.
Стрелката се намираше точно над центъра.
— При оптимума сме — каза той. — Знаеш ли какво означава това?
— Не точно.
— Бил си в миналото, нали? — Аз потвърдих. — На този свят съществува центробежна сила, с която винаги трябва да се борим. Колкото по на юг отиваме, толкова по-голяма става тя и винаги е южно от оптимума, но на около дванайсет мили на юг от него не се отразява върху нормалните дейности. Ако се отдалечи от тази точка, градът ще има големи проблеми. Но ти вече знаеш това, ако си почувствал центробежната сила.
Той отчете още няколко показания на уреда си.
— Осем и половина мили — каза Дентън. — Това е разстоянието оттук до града или разстоянието, което той трябва да измине.
— Как се измерва оптимумът? — попитах аз.
— По нулевото гравитационно изкривяване. Той служи като еталон, по който измерваме напредването на града. Може да си го представиш физически като линия, начертана около света.
— И оптимумът винаги се движи?
— Не. Оптимумът е неподвижен… но повърхността се отдалечава от него.
— А, да.
Опаковахме принадлежностите си и продължихме на север. Малко преди залез-слънце направихме лагер за през нощта.
4
ГЕОДЕЗИЧНИТЕ ИЗМЕРВАНИЯ не изискваха много мислене и докато се придвижвахме бавно на север, единственото ми странично занимание беше да се оглеждам за враждебно настроени местни жители. Дентън ми каза, че е малко вероятно да ни нападнат, но все пак бяхме нащрек.
Продължавах да мисля за страховитото си преживяване, когато видях целият свят да се разстила пред мен. Бях сигурен, че се е случило, но не го разбирах.
На третия ни ден извън града се замислих за образованието, което бях получил като дете. Не знам кое предизвика тези мисли у мен; може би причините бяха няколко и не последно място шокът от гледката на тотално унищоженото училище.
Не се бях замислял много за обучението си, след като го напуснах. По онова време смятах, както беше обичайно за повечето от децата, че обучението ни не беше нищо повече от самоналожено наказание, което трябваше да изтърпим. Но като се връщах мислено назад, много от нещата, които ни набиваха в главите против нашата воля, сега придобиваха нов смисъл.
Например един от предметите, който ни се струваше най-скучен, беше така наречената от учителите „география”. Повечето от уроците бяха съсредоточени върху картографските и геодезичните техники; в затворената среда на училището тези упражнения бяха теоретични. Сега обаче, онези досадни часове най-сетне намериха своето приложение. С малко концентрация, аз бързо схванах принципите на работата, която ми показваше Дентън.
Преподаваха ни и много други предмети и сега виждах как те също намират практическа стойност. Всеки нов чирак имаше основни познания за работата, която трябваше да върши в собствената си гилдия, а освен това разполагаше с прилична информация за много от другите функции на града.
Нищо не би могло да ме подготви за чисто физическите усилия, които изискваше работата по железопътните линии, но аз почти инстинктивно схващах принципа на действие на машините, които теглеха града по тези линии.
Не ме интересуваше задължителното обучение при Пазителите на реда, но особеното значение, което отдаваха на военната стратегия по време на обучението ни и което навремето ме озадачаваше, несъмнено беше от полза на онези мъже, които по-късно излязоха да се бият, за да защитят града.