Бяла смърт
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бяла смърт». Краткое содержание книги:
Изпълнен с изправящ косите екшън и уникалното за Къслър безкрайно въображение, „Бяла смърт“ е изключителен трилър на един от големите майстори в този жанр.
С много любов Остин бе превърнал навеса за лодки в жилище. По-голямата част от работата бе свършил сам. Покрай мисиите си в НАМПД, а преди това и в ЦРУ, бе обиколил целия свят. Но когато свършеше работа, винаги можеше да се върне в безопасното си пристанище, да свали платната и да хвърли котва. Помисли си, че единственото, което липсва за завършването на тази моряшка аналогия, е щедра порция грог.
Отиде в кухнята и си наля чаша тъмен ром и ямайска джинджифилова бира. Ледът иззвъня приятно в стъклото, когато отвори широко вратата, за да прогони миризмата на застояло. Излезе на кея, вдиша с пълни гърди свежия речен въздух и се загледа в бавно движещите се води на Потомак в отслабващата светлина. Нищо не се бе променило. Реката бе прекрасна и спокойна като винаги.
Настани се в огромния дървен стол, облегна се назад и се загледа в небето, сякаш звездите можеха да му кажат какво се крие зад събитията от последните няколко дни. Перипетиите му на Фарьорските острови и в Копенхаген щяха да приличат на сън, ако не беше сърбежът в гърдите от заздравяващата прободна рана и болезнената цицина на мястото, където бухалката бе улучила канчето му. Спокойно можеше да свърже пряко саботажа на кораба на SOS и нападението на тихата копенхагенска уличка. Мрачните стимули, вдъхновили саботажа на кораба, очевидно целяха постигането на определена цел. С две думи, някой просто искаше да извади SOS от играта. Когато самият той бе започнал да прекалява с любопитството си, се бе превърнал в мишена — първо в Скаалсхавн, а после и в Копенхаген.
Ситуацията можеше да се обобщи с простото уравнение: когато някой се приближи прекалено близо до компанията „Океанус“, последиците може да са катастрофални. Мислите му се върнаха към рибната ферма на Фарьорските острови и онова нещо в резервоара, което му бе изкарало акъла. Над рибарника на „Океанус“ се носеха зловонията на абсолютното зло. Как го бе нарекъл Йоргенсен? „Нечисто“. А и появата на онзи баски магнат Балтазар Агирес и донкихотовският му поход… Какво беше всичко това?
Превърташе в ума си събитията от последните няколко дни, докато не усети, че клепачите му започват да се затварят. Допи си питието, изкачи стъпалата до спалнята в кулата около мансардния покрив и си легна. Спа дълбоко и се събуди рано сутринта, освежен от почивката и каната силно кафе „Кона“. Обади се на един стар приятел от ЦРУ да му каже, че ще го навести, после звънна в централата на НАМПД да предупреди, че ще закъснее.
За разлика от колегата си Дърк Пит, който колекционираше стари автомобили и си умираше да ги кара, Остин си оставаше безразличен към сухоземните транспортни средства. Качи се в колата на НАМПД, която не бе забележима с нищо, освен с тюркоазния си цвят, стигна до Лангли по познатия от годините в ЦРУ път и паркира до десетките други държавни автомобили. След 11 септември мерките за сигурност в грамадния комплекс бяха затегнати.
Херман Перес, на когото се бе обадил, го чакаше в района за посетители. Беше слаб мъж с тъмна кожа и тъмнокафяви очи, отговарящи на цвета на оредяващата му коса. Помогна му да мине по-бързо през охраната и го поведе през лабиринта коридори към един учудващо незатрупан с хартия кабинет. Единствените неща на бюрото бяха монитор, телефон и снимка на привлекателна жена с две страхотни хлапета.
— Кърт, радвам се да те видя! — каза Перес и му направи знак да седне. — Да не си решил да скочиш от кораба на Сандекър и да се върнеш в Компанията? Бихме се радвали. Уменията в областта на плаща и кинжала, които така добре владееш, отново са на почит в Лангли.
— Адмирал Сандекър може би има какво да каже по този повод. Аз обаче си признавам, че още ми се насълзяват очите, като се сетя за веселбата последния път.
— Тайното спасяване на ракетите при Гибралтар. — Перес се ухили хлапашки. — Господи, наистина си го биваше.
— Мислех си за това, докато карах насам. Колко време мина?
— Прекалено много. Знаеш ли, Кърт, всеки път, когато пия испанско вино, чувам в главата си онези танцьорки на фламенко — Лицето на Перес придоби замечтано изражение. — Господи, имаше и страхотни моменти, нали?