Съблазнена от един женкар
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: rogue #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съблазнена от един женкар». Краткое содержание книги:
Фийби Томпсън се поболява от тревога. Баща й — известен етнолог, е изчезнал след обвинението, че е загубил ценна антика, а домът й е разбит от онези, които търсят тайнствения предмет. Единственият й спомен от покушението е една голяма цицина на главата. Последното, което й е нужно, е натрапчивото ухажване на лорд Бракстън — прочутия лондонски женкар, комуто някога по погрешка е отдала тялото и сърцето си. И двамата обаче са майстори на прелъстяването и въпреки увереността на Рамзи Фийби възнамерява да го победи в собствената му игра. Страстният лорд Бракстън ще трябва да докаже, че намеренията му са сериозни, преди тя да му даде каквото и да е…
С вик на удовлетворение навлезе в нея твърдо и дълбоко, повдигайки седалището й, за да може тя да го поеме докрай. Веднага го обхвана смайващо усещане, че губи равновесие, че излиза от фокус, не беше сигурен в нищо, освен в объркващата вихрушка от емоции. Да бъде във Фийби беше истински рай. Когато дългите й крака обвиха хълбоците му и го привлякоха още по-навътре, той едва не изгуби и малкото останало му самообладание. Властта на Фийби над него беше внушителна.
Навлизайки и отдръпвайки се, после още и още по-дълбоко, той усещаше как напрежението постепенно се трупа отново у нея. Усмихна се, горд със способността си така бързо да възстановява толкова скоро изразходваната страст. Погледна надолу, към мястото, където бяха свързани, видя се навлязъл в нейната мекота и затрепери, страхувайки се, че няма да може да я изчака. Стисна зъби и започна да се възпира, благодарен на бога и на всички ангели, когато мускулите на Фийби се стегнаха около него и я почувства как замира в първата си контракция.
Рам изкрещя високо и се търкулна над ръба. Тялото му продължи да я гали, извличайки пулсиращата топлина на нейната и неговата кулминация. После зарови лице в шията й, задържайки думите, които не смееше да произнесе.
Гърлото на Фийби агонизираше от любов, от копнеж и от всички неща, които искаше да каже, но знаеше, че Рам няма да й повярва. Искаше й се този миг да не свършва, но той все пак отмина. И с него дойде действителността. Посягайки нагоре, тя положи длан на очертаната му челюст. Той срещна погледа й с леко присвити очи.
— Какво ще стане сега, Рам?
— Не знам. Съдбата ни е в твои ръце. Ако не ми се довериш, няма бъдеще за нас.
Фийби изстена. Думите му доказваха, че за тях практически няма надежда. Всичко, което споделяха, бе страстта. Щом сложеше ръка на амулета, тя смяташе да го използва, за да освободи баща си, а Рам не можеше да приеме това. Какво я е грижа за отношенията между страните, когато всичко, което имаше на този свят, беше баща й? Защо Рам не искаше да го разбере?
— Изглежда, сме в задънена улица — въздъхна Фийби. — Ако имах амулета, щях да го използвам, за да освободя татко.
Въздишката на Рам беше дори по-дълбока от нейната.
— Знам и съжалявам. — Дръпна се от нея и стана от леглото. — Почини си, Фийби, изглеждаш изтощена. — Започна да се облича. — Ще ти пратя поднос с храна малко по-късно.
Тя се прозя.
— Къде отиваш?
— Има ли значение?
Тя се прозя отново.
— Предполагам, че не. Затворничка ли съм?
— Всъщност не. Чувствай се свободна да ходиш навсякъде из къщата. Но не ти е позволено да излизаш навън, освен с мене или с някой полицай.
Фийби отвори уста, за да протестира, но не намери достатъчно енергия; вече беше полузаспала. Аргументите й трябваше да почакат.
Портър очакваше Рам на най-долното стъпало.
— Лорд Уестмор ви чака в кабинета ви, милорд. Каза да не ви безпокоя, ще чака, докато слезете.
— Благодаря, Портър. Отивам веднага при него.
— Изглеждаш ужасно — каза Люк, когато Рам влезе в кабинета. — Портър каза, че се намерил Фийби. Тъй като навън вали, реших, че мога и да почакам, за да чуя подробностите. — Вдигна чашата си. — Дяволски добро уиски.
— Предпочитам бренди — изрече Рам, отивайки към бюфета.
— Искаш ли да ми кажеш къде е била съпругата ти?
С чаша в ръка Рам се настани срещу Люк и опря глава на облегалката на креслото.
— Ужасно сложно е, Уестмор. Фийби каза, че похитителите на баща й са се свързали с нея и я завели да го види.
— Защо?
— Не съм сигурен. Нещо не се връзва. Тя предполага, че са искали да й докажат, че баща й е жив и е добре.
— Така ли е?
— Жив е, но според Фийби не е добре. Казва, че имал малария и му трябват медицински грижи. — Взря се мрачно в чашата си. — Намерих я в къщата на Маунт Стрийт. Убеден съм, че Томпсън й е казал къде е скрил амулета, и тя е отишла там да го вземе.
— Очите на Люк светнаха възбудено.
— У тебе ли е?
— Не. Фийби отрича да знае къде се намира, настоява, че Томпсън не го е откраднал. — Рам отпи голяма глътка и въздъхна. — Тя лъже. Какво, по дяволите, да правя сега? Нищо, което казвам, не е в състояние да я убеди да ми се довери, за да открия баща й.
— Сигурен ли си, че Фийби и баща й не заговорничат, с цел да продадат амулета за лично облагодетелстване? — запита Люк. — Можеш ли да повярваш на всичко, което тя казва?
— Когато я видях за първи път в къщата на Маунт Стрийт, помислих точно това, което и ти, но сега вярвам, че е искрено обезпокоена за баща си.
— Не ти завиждам, приятелю — каза Люк. — Какво ще правиш?
— Ще се опитам да намеря баща й.
— С какво мога да ти помогна?