Съблазнена от един женкар
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: rogue #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съблазнена от един женкар». Краткое содержание книги:
Фийби Томпсън се поболява от тревога. Баща й — известен етнолог, е изчезнал след обвинението, че е загубил ценна антика, а домът й е разбит от онези, които търсят тайнствения предмет. Единственият й спомен от покушението е една голяма цицина на главата. Последното, което й е нужно, е натрапчивото ухажване на лорд Бракстън — прочутия лондонски женкар, комуто някога по погрешка е отдала тялото и сърцето си. И двамата обаче са майстори на прелъстяването и въпреки увереността на Рамзи Фийби възнамерява да го победи в собствената му игра. Страстният лорд Бракстън ще трябва да докаже, че намеренията му са сериозни, преди тя да му даде каквото и да е…
Беше толкова облекчен да я намери невредима, че му беше рудно да поддържа гнева си. Искаше да я разтърси така, че зъбите й да загракат, за я накара да обещае, че никога повече няма да го лъже, но въпреки яда някаква нишка на нещо първично и стихийно пречеше на темперамента му да излезе извън контрол. Сега го разпозна като жажда — жажда да се люби със съпругата си. Да я защитава от онези, които можеха да й навредят.
— Ти си моя, Фийби — изстена той срещу устните й. — Винаги си била моя. Никога не го забравяй. На никого другиго, само моя. Независимо колко далече ще избягаш, нищо няма да промени това.
Не можеше да се удържи. В мига, когато устата й омекна под неговата, загуби всякакъв контрол. Фийби можеше да не го обича, а беше сигурен, че и той не я обича, но със сигурност я желаеше и тя го желаеше.
Ръката му се плъзна между краката й, намирайки я през слоевете дрехи. Когато тя изстена в устата му, хълбоците й се притиснаха в неговите. Тялото му се вцепени от напрежение. По дяволите! Искаше нищо да няма между него и Фийби. Преглъщайки едно проклятие, той я обърна и започна да атакува копчетата на гърба й. Роклята й отлетя и тя застана пред него, облечена единствено в прозрачната си риза.
Той се опита да я вземе на ръце и да я отнесе в леглото, но Фийби поклати глава и се дръпна.
— Чакай. Наистина искам да се любя с тебе, но най-напред ми кажи дали това ще промени нещо. Би ли върнал амулета на правителството, ако го имаше?
Рам замря с предпазливо изражение.
— Любенето с тебе няма нищо общо с амулета или с лъжите, които ми наговори. Става дума за мен… за нас. Искам те, независимо от това, което си или не си направила.
12
Фийби не можеше да намери сили да откаже на Рам. Той беше единственият мъж, когото някога беше обичала, единственият, когото беше искала. Мислеше я за лъжкиня, не й се доверяваше, но въпреки това я желаеше.
Ръцете му обхващаха гърдите й, притискайки ги през материята на ризата й. Пъхна коляното си между бедрата й и я избута към леглото. Хващайки устната си със зъби, тя се изви срещу него и почувства как зърната й набъбват под дланите му. Внезапно ръцете му паднаха, след миг ризата й отлетя и тя лежеше по гръб, простряна на леглото в диво отдаване.
С присвити очи го загледа как се съблича, затаявайки дъх при вида на ерекцията му, мощно издаваща се от къдравото гнездо в основата на корема му. Тогава той се озова при нея и замайващата мъжка миризма изпълни сетивата й. Твърдата текстура на кожата му, грапавите косми на гърдите му, самата му мъжественост бяха невероятно възбуждащи.
Ръцете му се плъзнаха по нея, отначало спокойно, докосвайки я с позната увереност, изпращаха деликатни малки тръпки навсякъде по тялото й. Сексуална възбуда запулсира в нея, превръщайки кръвта й в течна топлина, докато той намираше най-чувствителните й места.
Целуваше я безкрайно, езикът му пленяваше устата й отново и отново, сякаш се опитваше да се изгуби в нея. Устните й, гърдите й, зърната й, вътрешната повърхност на бедрата й — нищо не остана непогалено. Единственият звук, състезаващ се с леките й стонове на наслада, беше нарастващата ярост на дъжда, който биеше по прозорците.
Но яростта не можеше да се сравнява с това, което тя изпитваше, когато Рам плъзна палеца си по чувствителната пъпка между краката й, увеличавайки натиска с всяка нова ласка. Огън плъзна по вените й, сви се на кълбо в корема й, запрепуска между краката й.
— Рам!
— Ти си толкова страстна, Фийби — измърмори той. — Обичам начина, по който тялото ти пуска влагата си за мене. Ще ми позволиш ли да те любя?
Дъхът й излезе като експлозия. Тя кимна безмълвно, единственият отговор, който можа да му даде, но за него това очевидно беше достатъчно.
Мозъкът й се затвори, когато Рам повдигна седалището й в длани и й даде устата си. Тя изкрещя, ръцете й го сграбчиха, докато той я възбуждаше с уста, зъби и език. Тялото й се движеше, независимо от мисълта, хълбоците й се разтърсваха от интимната му ласка, докато горещият й дъх я опалваше цялата.
Той пъхна един пръст в нея и тя изпищя отново, така близо до върха, който чувстваше, че се набира дълбоко в нея. Трепереше, почти обезумяла. Изви гръб, стисна косата му с юмруци и се разпадна. Не можеше да възпре усещането и доброволно се отдаде на прилива на кулминацията си. Тя я отнесе на гребена си, докато той навлизаше все по-дълбоко, отколкото някога досега, оставяйки я отпусната и задоволена.
— Сега е мой ред — каза той, отмествайки се от нея.