Шпионинът
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът». Краткое содержание книги:
Цезар се появи на вратата на кухнята и със сериозен вид също тръгна с останалите, макар и смирен и на голямо разстояние зад конниците. Старият негър бе поставил малко над лакътя си бяла кърпа, тъй като откакто бе напуснал града, сега за първи път му се отдаваше възможност да се покаже в траур. Той много уважаваше приличието и появяването му по този начин бе в немалка степен подтикнато от черния му събрат от Джорджия, на когото искаше да покаже порядъчно нюйоркско погребение. Ентусиазмът му бе приета много добре и при завръщането му предизвика само една лекция за уместността на нещата от страна на мис Пейтън. Това, че е отишъл бе прието добре, но кърпата бе сметната за излишно церемониалничене, тъй като ставаше дума за човек, който през целия си живот е работил черна работа.
Гробището бе едно оградено с камъни място в земите на мистър Уортън, което той бе отделил за тази цел преди няколко години. Но там нямаше да бъде погребан никой от неговото семейство. Докато черквата „Св. Троица“ в Ню Йорк не бе изпепелена при превземането на града от англичаните, на стената и можеше да се види плоча с позлатен надпис, съобщаващ за добродетелите на предните му, а под една мраморна плоча вътре аристократично почиваха и костите им. Капитан Лоутън понечи да последва процесията, когато тя се отклони от пътя за да влезе в гробището, но спътникът му с жест му припомни, че не поема по правилния път.
— От различните начини, приети от хората за отърваване от тленните останки, кой предпочитате, капитан Лоутън? — попита хирургът след като се отделиха от малката процесия. — В някои страни тялото се оставя да бъде разкъсано от дивите зверове, в други се окачва във въздуха, за да се разсее веществото му и да се разложи, някъде се изгаря на погребални клади и най-накрая, някъде се заравя в земята. Всеки народ си има свой обичай. Вие на кого давате предпочитанията си?
— Все ми е едно, — каза драгунът, като проследяваше с поглед процесията — макар че ако се погребат мъртвите бързо полетата са най-чисти. Ти кой предпочиташ?
— Последният. Така, както правим ние, защото при другите три се премахва възможността за дисекции. При нашия начин, ковчегът си лежи необезпокояван, а останките могат да служат за целите на науката. Но, капитан Лоутън, сега имам значително по-малко възможности от такова естество, отколкото смятах, че ще имам преди да вляза в армията.
— И колко такива удоволствия имаш на година? — попита капитанът и отдели погледа си от гробището.
— Около дузина, честна дума. Най-добрите са когато ескадронът действа самостоятелно, защото когато сме с главната армия има толкова много момченца, на които трябва да се угажда, че не мога да си намеря добри обекти. Тези младежи са истински прахосници и са ненаситни като лешояди.
— Дузина?! — повтори изненадан капитанът — Как, че само аз ти осигурявам по толкова!
— Ах, Джак — отговори лекарят много внимателно Рядко мога на правя каквото и да е с твоите пациенти, ти ги осакатяваш зловещо. Повярвай ми, като ти казвам като на приятел, че системата ти е изпяло погрешна. Ти не само ненужно отнемаш живота, но и осакатяваш тялото, така че да не може да се използва и за единственото нещо, за което стават мъртъвците.
Войникът замълча, което според него бе единственият начин да се запази мира между тях, а докторът, след като хвърли един последен поглед на погребението преди да завият зад един склон, който скриваше долината от погледа, продължи след една сподавена въздишка:
— В това гробище има случай на естествена смърт. Само ако имах време и възможност! Починалият трябва да е бащата на дамата, която видяхме тази сутрин.
— Докторът с фуста! Тази с лице като северното сияние — каза драгунът с усмивка, която причини неудобство у спътника му. — Но тя не е дъщеря на починалия, а само фустомедицински съветник, а Харви, чието име бе рефрен на песента й, е известният търговец-шпионин.
— Какво! Този, който те свали от коня?
— Никой до сега не ме е свалял от коня, Ситгрейвз — каза Драгунът мрачно. — Конят се спъна и заедно целунахме земята.
— Доста страстна прегръдка, като имам предвид синините ти. Жалко, че не можеш да откриеш къде се крие този дрънкащ мошеник.
— Вървеше след ковчега на баща си.
— И го остави на мира! — извика хирургът и спря коня си. — Да се връщаме веднага и да го хванем. Утре ще го обесят, Джак, и по-дяволите, ще му направя дисекция!
— Спокойно, Арчибалд. Би ли арестувал човек, когато отдава последна почит на баща си? Остави го на мен и аз се кълна, че ще си получи заслуженото.