Шпионинът

— Тези схващания може и да стават за сегашните ви цели — каза Уелмър подигравателно — но боя се, че те противоречат на схващанията на целия цивилизован свят.

— Те съвпадат с тези схващания — отговори хирургът и върна кимането и усмивката на капитан Лоутън, който се радваше на ума на приятеля си толкова, колкото и ненавиждаше „медицинските му разговори“. — Кой би се оставил да го управляват, ако може да управлява сам? Единственото рационално нещо е, че всеки народ има право на самоуправление, така че това по никакъв начин не нарушава законите на Бога.

— А държането на човешки същества в робство, и това ли не нарушава божиите закони?

Хирургът напълни чашата си и като се прокашля, завърна се на полесражението:

— Сър, — каза той — робството е произлязло отдавна и не е характерно само за дадена религия или форма на управление. Всички цивилизовани нации в Европа са държали човешки същества в една или друга форма на робство.

— Да, освен Англия — каза гордо майорът.

— Не сър, — продължи хирургът убедено, усещайки, че боят се пренася на чужда територия — не мога да изключа Англия. В края на краищата нейните чеда, нейните кораби и нейните закони позволиха робството да се установи по тези земи. Отговорността се пада на английските институции. Няма и педя земя, принадлежаща на Англия, където ако от негъра има полза, той да не е превърнат в роб. В самата страна роби няма, но пък има достатъчно хора, които са просяци. Същото важи и за Франция, и за повечето други европейски държави. Докато бяхме съгласни да сме колония, за робството тук не се казваше нито дума, а сега, когато сме решени да си осигурим колкото се може повече свобода, ни упрекват за това, което е подарък от Англия. Вашият господар ще освободи ли робите, ако успее да победи новите щати, или ще постави белите в същото положение, в което толкова време бе доволен да вижда черните? Вярно е, тук има робство, но постепенно това трябва да се излекува, или ще създадем зло, по-голямо от това, което преживяваме в момента. Без съмнение, когато напредваме, освобождаването на робите ще тегне над нас, докато един ден по тези земи няма да има нито едно подобие на Създателя, намиращо се в положение такова, че да няма право да съди за добрината на този Създател.