Червеният корсар

„Кралска Каролина“ ненапразно носеше гордото си име. Тя беше кораб именно с такива размери, които осигуряват удобства и в обстановката, и в управлението. В писмото на Корсаря се посочваше, че тя се слави като бързоходна, и нейният млад и умен командир с огромно вътрешно задоволство виждаше, че има всички възможности корабът да покаже своите качества.

Стегнатият, енергичен и опитен екипаж, пропорционалният рангоут, ниските надстройки, отличното разпределение на товара и изобилието от леки платна осигуряваха всички предимства, подсказвани от досегашния му опит. Очите му светнаха, когато огледа набързо тия подробности от поверения му кораб, а устните му се раздвижиха, сякаш мислено изразяваше радост или самодоволство, но от благоприличие не искаше да го изкаже гласно.

В същото време екипажът по команда на лоцмана се събра при брашпила94 и започна да прибира котвата.

В тази работа най-добре се проявяваше силата на всеки поотделно и на всички заедно. Мускулите им се движеха бързо и съгласувано. Подвикваха си ясно и весело. Сякаш за да почувствува властта си, нашият авантюрист също извиси глас и към песента на моряците се смеси един от ония внезапни насърчителни възгласи, с които морските офицери обикновено окуражават своите хора. Гласът му беше силен, вдъхновен и властен. Моряците трепнаха като буйни състезателни коне, когато чуят първия сигнал, и всеки хвърли поглед назад, сякаш да прецени качествата на новия си началник. Уайлдър се усмихна, явно доволен от успеха си, а когато се обърна, за да тръгне по шканците, изведнъж срещна отново спокойния, внимателен, но безспорно учуден поглед на мисис Уилис.