Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Зюсман Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор!
— Уверявам те, че е много по-добър от моя. Хайде.
Том се облегна, намести си очилата и започна да превежда, бавно, със запъване и замисляне на непознатите думи, с чести забележки от рода на „Мисля, че това означава“ и „Тук леко перифразирам“, и „Може да греша“. Лейла взе чист лист хартия, приведе се на бюрото до него и започна да записва.
— „Г. до сестра му Есклармонда, поздрави“ — диктуваше той. — „S. D.“ означава „salutem dicit“ — „казва здравей“. „Времето е кратко, затова разказът как това велико нещо се озова при мен, ще изчака завръщането ми през морето. Достатъчно е да кажа, че бе намерено съвсем случайно и можеше изобщо да не бъде намерено, ако не беше станало така, че работата ни да открие тайното му скривалище. Сега ти го изпращам със знанието, че ще бъде в безопасност в К. Тук царят такова невежество и тъпота, че със сигурност, ще бъде унищожено, което би било скръбна загуба, защото то е древно, с велика сила и красота. Трябва да напусна Йерусалим преди края на годината. Надявам се и се моля да си в добро здраве. Твой брат, ГР“
Лейла записа превода, седна на края на бюрото и го прочете. Беше очаквала от документа всичко друго, но не и това. Звучеше й като някаква гатанка.
— Да имаш някаква представа какво означава? — попита.
Робъртс взе листа от ръката й и го огледа. Настъпи продължително мълчание.
— Определено е необичайно — каза накрая. — Ако се съди по фразите „Йерусалим“ и „през морето“, бих казал, че е писано през периода на кръстоносните походи. Но това е само предположение, така че можеш да не ме цитираш.
— И това кога точно е било? Историята на кръстоносните походи не е най-силният ми предмет.
— Нито пък на мен — отвърна той и се почеса по врата. — Я да видим. Първият кръстоносен поход завоюва Йерусалим от сарацините през 1099-а. След това се основава кръстоносна държава в Светата земя, която просъществува… май беше в следващите двеста години, до края на тринайсети век, въпреки че самият Йерусалим е завзет отново от Саладин през… — той се замисли за момент — май беше през 1187-а. Да, през 1187-а. След Роговете на Хатин. Значи писмото трябва да е написано преди това. Някъде между 1099-а й 1187-а, така мисля. Но, както вече ти казах, възможно е да ти говоря пълни глупости.
Той остави превода, свали си очилата и отново започна да ги лъска.
— Между другото, кралството на кръстоносците се е наричало Утремер, което означава „през морето“ — добави.
Лейла се загледа в текста.
— Значи, според теб този, който го е писал, е кръстоносец.
— Е, не някой от редовите кръстоносци, това е сигурно. Повечето от тях са били неграмотни. Фактът, че този ГР е знаел латински и е бил достатъчно образован да шифрова писмото си, предполага, че е бил или благородник, или свещеник.
Той си вдигна очилата, огледа ги и си ги сложи.
— Есклармонда е средновековно френско име, разпространено, доколкото ми е известно, само в областта Лангедок, затова е много вероятно ГР също да е от тази част на страната. Но кой е и какво е това древно нещо, което е намерил, нямам представа. Но е любопитно. Доста любопитно.
— А това К какво е? — попита Лейла и посочи главната буква в текста.
— Вероятно съкращение на име на място, но… — Том сви рамене.
— И е истинско, така ли? Не фалшификат?
Той отново сви рамене.
— Не знам, Лейла. Без оригинала никой не може да каже. Но дори да го имахме, това е извън компетентността ми. По-добре попитай някой специалист. Палеограф или нещо такова. — Робъртс се усмихна извинително. — Струва ми се, че ползата от мен започва да се изчерпва.
— В никакъв случай — възрази тя и го стисна за рамото. — Страхотен си.
Разчистиха изписаните листове, хвърлиха ги в кошчето и отидоха в хола. Лейла се зачуди дали да не му предложи питие, но размисли. Той очевидно усети сдържаността й, защото заяви, че било време да си ходи.
— Не знам как да ти се отблагодаря, Том — каза тя и отвори входната врата. — Страшно ми помогна.
— Удоволствието беше мое — усмихна се той. — Честно. Интересно предизвикателство. И обядът беше превъзходен. — Робъртс излезе на площадката. — Лейла, виж, казах ти, че не искам да те ангажирам, и наистина си го мислех, но се чудех дали… Не искам да бъда нахален, но би ли…
Беше се притеснил и заекваше. Тя пристъпи към него и го целуна по бузата.
— Би ми било приятно да излезем на вечеря. Може ли аз да ти се обадя?
Той грейна.
— Разбира се. Чудесно. Значи, ще чакам да ми се обадиш.
Потегли окрилен надолу по стълбите, а тя затвори вратата и се облегна от вътрешната й страна. Излъга го, разбира се. Нямаше никакво намерение да му се обажда. Поне не в близкото бъдеще. В момента искаше само да разбере нещо повече за мистериозното писмо.