Красавицата и звярът
- Автор: Хауъл Хана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Минева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Обещана на наследника на Сейтън Менър, прекрасната Гита с ужас узнава, че в навечерието на сватбата годеникът й е бил убит. Напълно объркана, тя открива, че е омъжена за новия наследник, груб и войнствен рицар, наричан Червения дявол.
— Абсолютно! — Скочи на леглото и впери пламнал поглед в него. — Освен това ме оскърби. Винаги си ме сравнявал с тази курва, нали? — Видя, че гневът му започва да стихва, но това не я интересуваше вече, защото самата тя се бе разярила. — Дойдох в този брак чиста, неопетнена и въпреки това непрекъснато си очаквал в мен да се прояви покварата. Чакал си като лешояд над мърша да се превърна в подобие на достопочтената лейди Елизабет.
— А защо не? — Той стисна таблата на леглото толкова здраво, че усети как орнаментите се отпечатват върху дланта му. — Където и да се намирахме, мъжете винаги се струпваха около тебе. Като пчели на медоносна детелина. И винаги те обсипваха с ласкателства и сладки думи.
— Да, струпваха се и ме ласкаеха. А ти? Ти винаги им го позволяваше и ме оставяше сама с тях!
— Да, но не изглеждаше, че имаш нужда от помощ!
— Е, тогава никога не си се вглеждал внимателно в мене, съпруже мой.
— Тейър! Наричай ме с името ми, по дяволите! Престани с този „милорд“!
— Както желаеш — тросна се тя, предизвиквайки го преднамерено. После изведнъж й се наложи да се бори за равновесието си, тъй като той така разклати таблите, че леглото се разтресе.
— Добре! — изрева той. — Размишлявах върху твоите обвинения. Такъв е опитът ми с красивите благовъзпитани дами. Изричат нежни думи, намекват обещания с телата си и в следващия миг те обливат с презрението си. Отдават неверните си сърца и тела на друг. Това е причината да те приема с неохота за съпруга. Господи, та аз си представях как ще тичаш след ласкателни придворни сладкодумци, как ще трябва да изхвърлям от леглото ти мъж подир мъж… Очаквах отново подигравателен смях и презрение зад гърба си!
Затвори за миг очи и разтърси глава в безуспешен опит да въведе някакъв ред във водовъртежа от чувства, които бушуваха в душата му. Гняв, болка и дълбоко загнезден страх се преплитаха в едно, раздираха го на части, а той не знаеше как да поправи нещата.
— Онази вечер в градината — продължи той — бях хванат между миналото и настоящето. Шокът ми беше още по-силен, защото тъкмо бях осъзнал, че съм се освободил окончателно от Елизабет, от задушаващото влияние, което бе упражнявала върху мен години наред. Ти го бе унищожила. И изведнъж да те видя… — той заекна, после си пое дълбоко дъх. — Не знам колко съм стоял там — минути или час, преди размътеният ми мозък да се проясни. Тогава разбрах, че съм видял нещо, което фактически не се беше случило. Но беше твърде късно. Ти вече се беше освободила. Никога не съм се чувствал по-засрамен. Защо излезе с него? — попита той почти шепнешком.
— Все още ли търсиш грях, където го няма? — сряза го тя, като скочи от леглото. — Излязох с този мръсник, защото изобщо не разсъждавах трезво и несъзнателно се поведох по волята му.
— Мръсникът е мъртъв.
Беше разтърсена от това студено изявление, но веднага се върна към предмета на разговора им:
— А не разсъждавах разумно, защото тъкмо бях съзряла съпруга си да излиза под ръка с друга.
Тя бавно започна да се приготвя за лягане. Тейър беше казал повечето от нещата, които желаеше да чуе. Освен това знаеше как винаги му въздейства събличането й. Възбудата би го направила още по-красноречив. Все още имаше неща, които искаше да узнае.
— Хитрата кучка се престори на неразположена и помоли да я изведа на чист въздух. — Изстена, като разбра намеренията на Гита.
— Стар номер.
— Знаех това, но исках да изпитам себе си.
Гита съблече всичко, с изключение на долната си риза, и започна да сваля фибите от косата си.
— Би могъл да намериш и по-удобно време за такъв тест. Тогава уловката й щеше да пропадне. Тя знаеше, че ако ме видиш в прегръдките на друг мъж, първо ще ме осъдиш и чак после ще обмисляш.
— Всичко това е било капан? — изрече пресипнало той. Шокът накъсваше гласа му. — Сигурна ли си?
— Бек ми каза. Чул я да разговаря с мъжа, преди да избягат.
— Но защо? Тя си търси съпруг, а аз вече съм женен!
— Един богат и щедър любовник не би навредил на донякъде притесненото й финансово състояние, докато така желаният съпруг се появи. Беше разчела много точно чувствата ти. Ако аз се отвърнех от теб, ти щеше да се обърнеш към нея.
— И макар че знаеше плановете й, остави ме сам? Срещна погледа му в огледалото и привърших ресането на косата си.
— В момента малко ме интересуваше в чие легло се търкаляш или какъв боклук вкарваш в твоето. Както раненото животно бяга да се скрие в леговището си, така и аз избягах у дома да ближа раните си.
— Не съм спал с нея, макар да ме изкушаваше.
— О, не се и съмнявам!
— Не съм спал с никоя жена. Много, всъщност повечето от нощите си удавих или във вино, или размишлявайки в празното си легло в опити да потисна страха си, че то завинаги ще си остане такова. — Той пристъпи към нея и взе една къдрица между пръстите си. — Не съм имал друга. Даже когато се връщах от битките и кръвта ми препускаше разгорещена по вените. В един такъв момент лейди Елизабет ми се предложи. Отказах й категорично, направо грубо.