Тънки сметки
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тънки сметки». Краткое содержание книги:
Сидни Шелдън е единственият писател, спечелил наградите ОСКАР, ТОНИ и ЕДГАР, а в последната книга на Рекордите на Гинес фигурира като най-превеждания писател в света.
— Добре. В „Трибюн“ има уводна статия, в която не са си пестили хулите. — Тейгър му показа първата страница на вестника: ПРЕЗИДЕНТЪТ НЕСПОСОБЕН ДА ОВЛАДЕЕ ПРЕСТЪПНОСТАА В СТОЛИЦАТА. — Продължава от тук.
— Лесли Стюарт е кучка — тихо каза Сайм Ломбардо. — Някой трябва малко да си поговори с нея.
В кабинета си в „Уошингтън Трибюн“ Мат Бейкър четеше уводната статия, в която президентът беше обвиняван в толерантност към престъпността, когато влезе Франк Лонерган. Той беше около четирийсетгодишен, проницателен и компетентен журналист, който по едно време беше работил в полицията. Беше един от най-добрите журналисти-следователи в бранша.
— Ти ли написа тази статия, Франк?
— Да — отвърна той.
— Параграфът за спада в престъпността в Минесота с двадесет и пет процента все още ме притеснява. Защо споменаваш единствено Минесота?
— Предложението дойде от Ледената принцеса — поясни Лонерган.
— Това е абсурдно! — избухна Мат Бейкър. — Аз ще поговоря с нея.
Лесли Стюарт говореше по телефона, когато той влезе в кабинета й.
— На теб оставям да уредиш подробностите, но искам да съберем колкото се може повече пари за него. Всъщност сенаторът Ембри от Минесота ще се отбие днес за обяд и от него ще получа списък с имена. Благодаря. — Тя затвори. — Мат.
Бейкър се приближи до бюрото й.
— Искам да си поговорим за уводната статия.
— Хубава е, нали?
— Ужасна е, Лесли. Това е пропаганда. Президентът не е отговорен за ограничаването на престъпността във Вашингтон. Имаме си кмет, който трябва да се занимава с това, както и полиция. И какви са тия глупости за престъпността, която намаляла с двадесет и пет процента в Минесота? Откъде се сдоби с тези данни?
Тя се облегна и спокойно заяви:
— Мат, това е мой вестник. Ще си пиша каквото си искам. Оливър Ръсел е лош президент, а Грегъри Ембри ще се справи чудесно. Ще му помогнем да влезе в Белия дом. — Видя изражението му и поомекна. — Хайде, Мат. „Трибюн“ ще застане на страната на победителя. Ембри ще е добър. Всеки момент ще пристигне. Искаш ли да дойдеш с нас на обяд?
— Не. Не обичам хора, които се хранят с разперени ръце. — Той се обърна и излезе от кабинета.
Отвън в коридора Мат Бейкър се натъкна на сенатора Ембри. Сенаторът наближаваше петдесетте и беше политик, който обичаше да си придава важност.
— О, господин сенатор! Поздравления!
Ембри озадачено го изгледа.
— Благодаря. Ъ-ъ… за какво?
— За това, че сте ограничили престъпността във вашия щат с двадесет и пет процента. — После Мат си тръгна, а сенаторът остана да гледа след него с непроницаемо изражение на лицето.
Обядът се състоя в обзаведената в стар стил трапезария на Лесли Стюарт. В кухнята работеше готвач, когато тя и сенаторът Ембри влязоха. Келнерът изтича да ги посрещне.
— Обядът е готов. Когато пожелаете, ще ви сервираме, госпожице Стюарт. Искате ли нещо за пиене?
— За мен не — каза Лесли. — Господин сенатор?
— Е, аз обикновено не пия през деня, но ще взема едно мартини.
На нея й беше ясно, че сенаторът пиеше много през деня. Беше събрала пълна информация за него. Беше женен с пет деца и издържаше любовница-японка. Хобито му беше тайно да финансира една военна групировка в родния си щат. Но не с това беше привлякъл интереса й. За нея беше от значение това, че Грегъри Ембри не желаеше да се ограничава едрият бизнес, а „Уошингтън Трибюн Ентърпрайсиз“ си беше едър бизнес. Лесли възнамеряваше още повече да го окрупни, а когато сенаторът станеше президент, той щеше да й помогне.
Седнаха на масата. Сенаторът отпи от второто си мартини.
— Искам да ти благодаря за набирането на средствата, Лесли. Ще запомня жеста ти.
Тя топло му се усмихна.
— Удоволствие е за мен. Ще направя всичко възможно, за да ти помогна да победиш Оливър Ръсел.
— Е, мисля, че имам доста добри шансове.
— И аз така смятам. На хората вече им омръзна да четат за него и неговите скандални връзки. Ако до изборите избухне още един скандал, предполагам, че ще го изхвърлят.
Сенаторът Ембри за миг я изгледа.
— Смяташ ли?
Тя кимна.
— Не бих се изненадала.
Обядът беше превъзходен.
Обаждаше се Антонио Валдес, помощник в отдела по патоанатомия.
— Госпожице Стюарт, казахте, че искате да ви държим в течение по случая Хлое Хюстън.
— Да…
— Ченгетата ни помолиха нищо да не казваме, но тъй като вие така приятелски се държите, сметнах…
— Не се притеснявайте. Ще се погрижа за вас. Разкажете ми за аутопсията.