Тънки сметки
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тънки сметки». Краткое содержание книги:
Сидни Шелдън е единственият писател, спечелил наградите ОСКАР, ТОНИ и ЕДГАР, а в последната книга на Рекордите на Гинес фигурира като най-превеждания писател в света.
— За пръв път е била във Вашингтон и е отишла на обиколка на Белия дом. Там никого не е познавала. Казала, че отива в тоалетната. В Белия дом няма обществена тоалетна. Трябвало е да излезе до Павилиона на посетителите на Елипсата на Петнадесета улица и И Стрийт или до Посетителския център на Белия дом. Отсъствала е около петнайсетина минути. Това, което предполагам, че се е случило, е, че докато се е опитвала да намери тоалетна, тя се е натъкнала на някого в Белия дом, някого, когото може би е разпознала. Може би е бил човек, когото е виждала по телевизията. Както и да е, сигурно е бил някоя важна личност. Завел я е в частна тоалетна и я е впечатлил достатъчно, за да се съгласи да се срещне с него в „Монроу Армс“.
Капитан Милър се замисли.
— По-добре да се обадя в Белия дом. Те помолиха да ги държа в течение. Не изпускай момчето. Искам да чуя името.
— Добре.
Когато Рийс излезе от стаята, капитанът взе слушалката и набра някакъв номер.
— Да, господине — казваше той няколко минути по-късно. — Разполагаме със задържан свидетел. Затворен е в килия на полицейското управление на Индиана Авеню… Няма, господине. Мисля, че утре момчето ще ни каже името на този човек… Да, господине. Разбирам.
Като приключи разговора, капитан Милър въздъхна и отново се върна към купищата хартия на бюрото си.
В осем часа на следващата сутрин, когато Ник Рийс отиде до килията на Пол Йърби, тялото на момчето висеше от една от гредите на тавана.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Той се загледа в заглавията и му прилоша. Шестнайсетгодишна. Изглеждаше по-възрастна. Какво престъпление беше извършил? Убийство? Непредумишлено по всяка вероятност. Плюс изнасилване на непълнолетна.
Беше видял как излиза от банята гола и срамежливо усмихната. „Никога не съм го правила.“
А той я беше прегърнал и погалил. „Радвам се, че с мен ще ти е за пръв път, скъпа.“ Беше изпил с нея чаша течно „Екстази“. „Изпий това. Ще се почувстваш много добре.“ Бяха се любили, а след това тя се беше оплакала, че не се чувства добре. Беше станала от леглото, залитнала и си ударила главата в масата. Не беше умишлено. Разбира се, полицията нямаше да го приеме. Но няма нищо, което да го свързва с нея. Нищо.
Целият епизод му се струваше нереален, кошмар, който се беше случил с някой друг. Когато видя заглавията във вестниците обаче, вече беше реалност.
В кабинета му нахлуваше шумът от уличното движение по Пенсилвания Авеню, пред Белия дом, и той отново осъзна къде се намира. След няколко минути беше насрочено да започне събрание на кабинета. Той дълбоко си пое дъх. Стегни се.
В Овалния кабинет се бяха събрали вицепрезидентът Мелвин Уикс, Сайм Ломбардо и Питър Тейгър. Оливър влезе и седна на бюрото си.
— Добро утро, господа.
— Видяхте ли „Трибюн“, господин президент? — попита Питър.
— Не.
— Идентифицирали са момичето, починало в хотел „Монроу Армс“. Опасявам се, че новините са лоши.
Оливър несъзнателно се напрегна.
— Да?
— Казва се Хлое Хюстън. Дъщерята на Джаки Хюстън.
— О, господи! — Думите едва се отрониха от устните на президента.
Всички се бяха втренчили в него, изненадани от реакцията му. Той бързо успя да се овладее.
— Аз… аз познавах Джаки Хюстън… едно време. Това… това е ужасна новина. Ужасна.
— Макар че вината за престъпността във Вашингтон не е наша — каза Сайм Ломбардо, — „Трибюн“ ще изкара, че ние сме отговорни за това.
— Съществува ли някакъв начин, по който да накараме Лесли Стюарт да млъкне? — намеси се Мелвин Уикс.
Оливър се сети за страстната нощ, която беше прекарал с нея.
— Не — отвърна. — Свободата на пресата, господа.
— Що се отнася за губернаторката… — обърна се към президента Питър Тейгър.
— Ще се оправя с нея. — Той набързо набра някакъв вътрешен номер. — Свържете ме с губернаторката Хюстън в Денвър.
— Трябва да ограничим нападките — казваше Питър Тейгър. — Ще събера статистики за това, колко е намаляла престъпността в страната, как сте помолили Конгреса за повече пари за полицейските управления и така нататък. — Думите прозвучаха фалшиво дори в собствените му уши.
— Става в ужасно неподходящо време — отбеляза Мелвин Уикс.
Вътрешният телефон иззвъня. Оливър вдигна слушалката.
— Да? — Послуша малко, после затвори. — Губернаторката е на път за Вашингтон. — Той погледна Питър. — Разбери кога ще пристигне, Питър. Посрещни я и я доведи тук.