Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
Излязохме от дома за гости. Минахме по галерии с каменни сводове и влязохме в една от тях, която водеше към вътрешен двор. Заради студеното време читалните бяха безлюдни. Сняг и скреж покриваха пустата градина, но откъм църквата на абатството долитаха напевните мелодии на утринни песнопения.
Библиотеката предвидливо се затопляше от находчиво свързани тръби, по които течеше топла вода. Вода по такива тръби течеше и в отходните места. Спомням си го много добре, защото дотогава не бях виждал подобно нещо.
Обсъдих това чудо със сър Джон Харингтън, племенник на кралицата, който впоследствие изобрети хитроумна система от тръби, която позволяваше нужниците и отходните места да се почистват с дърпане на една верига и течаща вода. Тромава работа, но наредих да построят същата и в Бърфъм.
Не ще и съмнение, че Бенджамин се почувства в библиотеката в свои води. Щом усети аромата на пергамент, пемза, мастило и нов велен, възкликна от удоволствие. Сваляше томове от полиците, отваряше закопчалките им, бъбреше като дете и сочеше изящните образци на калиграфското изкуство. Някои от буквите бяха цели картини, в тях имаше вписани рисунки на дракони, крилати змейове, кентаври и други митични зверове. Мандевил и Саутгейт само стояха с дебнещи погледи, докато най-сетне сър Едмънд не щракна с пръсти.
— Донесете ми ръкописите на Хопкинс.
Едред впери в него поглед, изпълнен с иронична невинност.
— Няма такива книги, сър Едмънд.
— Не си играйте с мен! — излая Мандевил. — Не знам проклетото заглавие, но искам да ми донесете онези, които Хопкинс е проучвал!
— О, говорите за „Легенди за Авалон“?
Едред се отдалечи, отвори грамаден, обкован с желязо сандък и измъкна от него дебел том, завързан с кожен ремък и пристегнат с две закопчалки. Постави го внимателно на масата и ние се скупчихме над него.
— Това не е точно книга — обясни Едред. — Всъщност е сборник с легендите за Гластънбъри и околностите му.
— И какво е открил Хопкинс?
Мандевил отвори закопчалките и махна кожената подвързия. В началото не виждахме нищо на бялата подложка на корицата, но после Едред донесе свещ, подържа я близо, но и на безопасно разстояние от страницата и след малко на страницата, започнаха да се проявяват синьо-зелени букви.
— Умно — промърмори Едред. — Бог знае как е направено.
От време на време отдалечаваше и приближаваше свещта и написаното стана още по-ясно. Бенджамин взе перо и пергамент и преписа стиховете, дума по дума. Не се различаваха от казаните от Агрипа.
Мандевил си ги заприпява, както дете, което учи стихотворение.
— Какво, по дяволите, означава това? — добави той.
Едред ни покани да седнем около масата.
— Как го е открил Хопкинс? — попита Бенджамин.
Монахът разпери ръце.
— Може да е станало случайно, макар че ръкописът съдържа добре известни легенди, всъщност в него няма нищо ново. Подозирам, че е проверявал подвързията, преместил е свещта, за да огледа по-внимателно и да види дали няма пролука между нея и подложката и тогава на пламъка от свещта думите са се появили.
Едред посочи към написаното на бялата страница, което започваше да избледнява.
— Не съм бил тук, когато Хопкинс го е открил. Не ни каза нищо, но е бил толкова развълнуван и разтърсен от находката си, че беше оставил книгата отворена и върху нея беше покапал малко от восъка от свещта. Разказах ви всичко, което съм видял да върши. Останалото ви е известно.
Мандевил се приведе и потупа книгата.
— И в нея няма нищо друго?
— Съвсем нищо.
— Тогава — Мандевил се наклони към Саутгейт — моят помощник, който е вещ в тайнописа, ще я отнесе до някоя от другите маси и внимателно ще я проучи.
Изгледах Саутгейт с престорена изненада.
— Можеш да четеш! — възкликнах. — Ама наистина ли можеш да четеш?
Това наистина вбеси кучия син.
— Учил съм в колежа Ориел! — озъби ми се той. — Теология, философия, логика и математика!
— Тогава простете ми, моля, сър — леко се пернах по ръката. — Току-що стана ясно, че не трябва да се съди за книгата по корицата, нали?
Саутгейт взе ръкописа и се отдалечи нацупено. Мандевил ме наблюдаваше настойчиво, а Едред и Бенджамин сякаш не намираха нещо по-интересно за гледане от пръстите си.