Императорът на света
- Автор: Олдридж Рэй
- Серия: emancipator #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Императорът на света». Краткое содержание книги:
И отново борба за оцеляване…
Няма изход… Или трябва да се борят в името на злото, или да умрат!
Но има ли гаранция, че дори и тогава, дори и да продадат душите си, Руиз Ау и приятелите му ще запазят живота си.
— Да? — каза тя.
— Искам да видя Публий.
— Господарят нареди да ви отведем незабавно при него. Ще ви изпратя придружител.
Придружителят се оказа тънка като змиорка жена със сива еластична кожа и лице на хищна риба. Върху хрилете й бяха надянати мехури с вода, и нещастницата можеше да общува само чрез вокализатор.
— Елате с мен — кратко нареди тя.
Публий работеше в лабораторията си. На масата лежеше упоено бебе, кожата от едната половина на лицето му беше изрязана и махната. Творецът на чудовища режеше лицевата мускулатура на детето, използвайки лазерни лъчи с дебелината на игла.
Руиз с усилие потисна гаденето си и изчака Публий да завърши работата си и да се обърне към него.
— Понякога работя просто за развлечение. Това е хубав навик, той ми позволява да не завися прекалено много от асистентите и техниците. Така да се каже, стимулира кръвообращението в пръстите.
— Искам да обсъдим някои подробности от задачата ти.
— Разбира се. Е, какво, успя ли да намериш сигурна гаранция за своята безопасност?
Публий беше в прекрасно настроение. Изглежда, той не се съмняваше, че за него няма да е проблем да надхитри дори такъв опасен противник като Руиз.
— Може би това не е най-добрият начин. Но първо ми разкажи как възнамеряваш да ме измъкнеш от Суук.
Домакинът сви рамене:
— Нали знаеш, че винаги използвам благоприятните възможности. Когато му дойде времето, ще избера най-подходящия начин на действие за момента.
Руиз го възнагради със скептичен поглед.
— Ако може, малко по-конкретно.
— Добре, добре — Публий нетърпеливо забарабани с пръсти по масата. — Руиз, ти си толкова подозрителен… Когато се върнеш, увенчан с лаври, ще се възползвам от помощта на един от пиратските главатари, мой длъжник. Той ще те прехвърли на платформа на шардите, където ще се качиш на търговски звездолет за Дилвърмуун.
Руиз се намръщи:
— Значи сега трябва да се доверя не само на теб, но и на някакъв непознат пират? Не успя да ме убедиш.
Публий изхъмка с досада:
— Ей богу, твоята прекалена подозрителност изчерпа търпението ми. Е добре, съгласен съм да надяна „бесен нашийник“ и да отида на платформата заедно с теб.
Руиз не очакваше подобно великодушие от своя тъмничар. В последно време хората, които не изпитват особено доверие един към друг, но принудени да вършат нещо заедно, все по-често използваха така наречения „бесен нашийник“ — доста ефективно, но много опасно средство. Партньорите надяваха едновременно на шиите си взривни устройства, активиращи се с помощта на контролери, които се намират в ръцете на участниците в сделката. Ако единият от тях загине, вторият нашийник моментално избухва. Устройствата са снабдени с филтри на добрата воля, така че могат да се свалят само при взаимно съгласие. Наистина, ако партньорите се отдалечат на значително разстояние един от друг, нашийниците престават да работят.
— Още сега ли ще си ги сложим? — недоверчиво попита Руиз.
— Не говори глупости. Смятам те за прекрасен специалист, но в края на краищата задачата е доста опасна, всичко може да се случи…
— И какво да правя сега?
— Това са си твои проблеми, Руиз. Нима нищо не измисли за цялата нощ?
— Как да ти кажа… виж, а ти имаш ли генш?
На лицето на Публий се появи доста кисела физиономия.
— Да. И какво от това?
— Един или няколко?
— Честно казано, те са трима, но единият е почти мъртвец, а другият — зелен младок, засега умее малко неща.
— Отлично — каза Руиз, чувствайки, че още не е загубено всичко. — Пусни един от тях с мен. Разбира се, двамата с него ще си сложим нашийници. Дори ти не си толкова богат, че да убиеш със собствените си ръце генша си. Когато се върнем, аз ще го пусна, а ти ще сложиш нашийника.
— Абсурд! — изрева Публий. — Защо съм длъжен да рискувам толкова значителна част от имуществото си?
Лицето му се изкриви от ярост, но в очите му лумнаха огънчетата на коварство, на което се и надяваше Руиз.
— Защото ме смяташ за превъзходен професионалист — отговори бившият агент с прекалено любезен тон.
Създателят на чудовища бесня поне петнайсет минути, но в края на краищата се съгласи да пусне на опасната мисия най-младия генш.