Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
– В Гьотеборг съм – каза тя. – Смятах да си замина тази вечер, но днес се случиха неща, които означават, че трябва да остана за през нощта. Ще може ли да дойда и да ти погостувам с преспиване?
– Ех, че хубаво! Моля те, ела и ми погостувай с преспиване. Не сме се виждали цяла вечност.
– Няма ли да преча?
– Не, разбира се, че не. Преместих се. Сега живея в една пресечка на Линегатан. Имам стая за гости. Пък можем и да идем на кръчма и да се посмеем.
– Ако имам сили – каза Аника. – В колко е удобно?
Разбраха се да отиде към шест.
Взе автобуса до Линегатан и прекара оставащия един час в гръцки ресторант. Беше примряла от глад и поръча скара и салата. Седя дълго, размишлявайки върху събитията от деня. Когато адреналинът ѝ спадна, все още бе малко разтърсена, но доволна от себе си. Бе направила правилния избор, без дори да се замисли, и това приятно повдигаше самочувствието ѝ.
След известно време извади джобния си факс от чантата и отвори бележките си. Чете съсредоточено. Имаше някои съмнения за разказаното от брат ѝ. На момента звучеше логично, но всъщност в плана зееха големи дупки. Въпреки това тя не смяташе да отстъпва.
В шест плати и отиде пеш до жилището на Лилиан Юзефсон на Оливдалсгатан. Набра кода, съобщен ѝ от нейната приятелка, влезе в сградата и затърси асансьора. Атаката дойде като гръм от ясно небе. Не очакваше, че нещо ще се случи, преди брутално и със страхотна сила да я блъснат право в тухлената стена пред вратата. Удари челото си и усети пронизваща болка.
В следващия момент чу бързо отдалечаващи се стъпки и звук от отваряне и затваряне на вратата. Изправи се на крака, вдигна ръка към челото си и видя кръв на дланта си. Какво, по дяволите... Объркано се огледа и излезе на улицата. Видя само сянката на нечий гръб, завиващ на ъгъла на Свеаплан. Някоя и друга минута постоя неподвижна и стресната.
После осъзна, че чантата ѝ липсва и че току-що е била ограбена. Минаха няколко секунди, преди значението на случилото се да достигне съзнанието ѝ. Не! Папката за Залаченко. Усети как шокът пропълзя в стомаха ѝ и направи няколко колебливи крачки след бягащия мъж. Спря се почти веднага. Беше безсмислено. Вече го нямаше.
Бавно приседна на ръба на тротоара.
После скочи и зарови в джоба на якето си. Факсът. Слава на Бога! Беше го пъхнала в джоба на сакото вместо в чантата, когато напусна ресторанта. Той съдържаше данни за стратегията, която смяташе да приложи към случая „Лисбет Саландер“, точка по точка.
Спусна се обратно към вратата и наново набра кода, влезе, затича нагоре по стълбите до четвъртия етаж и затропа на вратата на Лилиан Юзефсон.
ЧАСЪТ ВЕЧЕ БЕ ОКОЛО шест и половина, когато Аника успя да се съвземе и се обади на Микаел Блумквист. Имаше синина и кървяща аркада на веждата. Лилиан Юзефсон я почисти с кислородна вода и сложи пластир. Не, Аника не искаше да отива в болница. Да, с удоволствие би приела чаша чай. Чак тогава започна да разсъждава нормално. Първата ѝ крачка бе да позвъни на брат си.
Микаел Блумквист все още се намираше в редакцията на „Милениум“, където търсеше информация за убиеца на Залаченко заедно с Хенри Кортез и Малин Ериксон. С нарастващо безпокойство изслуша разказа на Аника за случилото се.
– Добре ли си? – попита той.
– Синина. Ще съм добре, когато успея да се успокоя.
– Обир?
– Взеха ми чантата с папката за Залаченко, която ми даде ти. Няма я.
– Няма страшно, ще направя ново копие.
Той замълча и внезапно усети как космите на врата му настръхват. Най-напред Залаченко. Сега Аника.
– Аника… ще ти се обадя.
Затвори айбука си, пъхна го в чантата си и без дума да каже, напусна редакцията с бясна скорост. Тича по целия път до дома си на Белмансгатан и нагоре по стълбите.
Вратата бе заключена.
Щом влезе в жилището, видя, че синята папка, която бе оставил на кухненската маса, липсва. Знаеше точно къде се намираше, когато излезе от апартамента. Бавно се отпусна на стол до кухненската маса, докато мислите препускаха в главата му.
Някой бе влизал в жилището му. Някой искаше да заличи следите на Залаченко.
И неговото, и на Аника копия липсваха.
Само Бублански все още имаше доклада.
Или може би не?
Микаел се изправи и отиде до телефона, когато се спря с ръка върху телефонната слушалка. Някой бе влизал в жилището му. Загледа телефона с голямо подозрение и потърси в джоба на сакото си мобилния. Остана така с мобилния в ръка.
Трудно ли беше да се подслушва мобилен телефон?
Бавно го остави до стационарния и се огледа.
Имам работа с професионалисти. Колко му е да подслушат едно жилище?