Избраниците

Занд замълча. Нина зачака. Той не я гледаше. Дори като че ли не забелязваше присъствието й. Стоеше в самия край на двора. Силуетът му изглеждаше размазан. Той продължи, този път по-бавно:

— Един мъж търси нещо. Изпитва тревога, която може да се премахне само с определено действие. Той го е установил по принципа на пробата и грешката. Известно време се е сдържал. Държал се е добре. Не е вършил бели. Сдържал се е и на никого не е причинил нищо лошо. Никога повече няма да го извърши. Той не е слаб, няма нужда от това. Може би никога вече няма да го извърши. Може би ще успее да забрави всичко. Може би всичко е свършило.

Постепенно обаче… нещата тръгват зле. Той вече не се чувства добре. Не може да се съсредоточи. Установява, че вече не функционира нормално. Чувства се напрегнат. Започва да си представя разни неща. Мъчи го тревога и нещата се усложняват още повече, защото той знае какво я причинява. Знае само един начин да се отърве от нея. Извиква спомените от предишни случки, но те не му помагат. Не се сеща за много подробности. Те не намаляват тревогата му сега. Това са стари лаври. Миналогодишните приятни изживявания не могат да компенсират тазседмичното страдание. Той се нуждае от нещо ново, нещо, което още не е изживял. Дори сувенирите не му помагат. Те просто му напомнят, че може отново да го направи. Нуждае се от това изживяване и знае, че не може да живее повече без него. А пък така или иначе той вече го е направил и не може да очаква прошка. Душата му е покварена и той не може да изкупи греха си.

И така, почти случайно, той отново започва да търси. Може би опитва да се убеди, че ще се ограничи само с това. Че сега волята му е по-силна. Че този път само ще гледа, без да взима. Прави обаче първата крачка и изходът е предрешен. Той ще забрави колко ужасно се е почувствал предишния път, както споменът за махмурлука не те спира да се напиеш отново. Правил го е много пъти и може вече да не изпита същите угризения. Той ще отиде на някое познато място или на друго подобно. Вече има план. Това е опасно начинание, но има начини да избегне опасността. Точно тук можем да го засечем. Като открием местата, на които той се чувства в безопасност. Някои могат да ги нарекат ловен ареал. Други могат да ги разглеждат като обстановка, в която той се слива с околността и става невидим. На тези места той не е слаб, той черпи силата си от тях; там не е част от тълпата, а стои над нея. Това са скривалищата му, където жертвите сами идват при него. Той ги наблюдава известно време, сетне една нощ избраното момиче ще се обърне и ще види, че зад него има някой. И всичко ще се развие от само себе си, докато не дойде време за почистване, за разкаяние, за обещания пред Господ, че това няма да се повтаря повече.