Беднякът милионер
- Автор: Сваруп Викас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беднякът милионер». Краткое содержание книги:
— Как смеете да говорите така за нашия герой от войната? — смъмря го госпожа Дамле.
— Герой от войната ли? Това е най-невероятният виц. Той е един проклет дезертьор. Избяга още при първия знак за неприятности в Чхамб. Казвам ви, той е позор за Сикхския полк. Трябваше да получи четиринайсет години строг тъмничен затвор. Жалко, че делата за дезертьорство имат петгодишна давност, иначе и сега бих го предал на властите.
Ние сме поразени.
— Какво говорите, полковник? Той така подробно ни разказа за подвизите си в Чхамб. Даже е изгубил крака си в бой.
— Пълни лъжи. Нека ви разкажа истинската му история, която е доста жалка. — Полковникът оправя колана си. — Балвант Сингх не беше в добро състояние на ума, когато избухна войната, понеже жена му току-що беше родила първия им син в Патханкот. Отчаяно искаше да бъде със семейството си. Толкова отчаян беше копнежът му, че при първите неразбории в Джаурян, когато пакистанците нападнаха с цялата мощ на артилерията си, той изостави поста си и избяга. Успял да стигне до Патханкот и се скрил във фамилната къща. Сигурно си е мислел, че войната е останала зад гърба му, но войната не го беше оставила. Два дни след пристигането му пакистанските военновъздушни сили бомбардираха въздушната ни база в Патханкот. Не удариха нито един от самолетите ни, но две петстотинкилограмови бомби уцелили една къща в близост до военното летище. Оказа се, че къщата била на Балвант. Жена му и синът му загинали на място при нападението, а той изгубил единия си крак от шрапнел.
— Но… как успя толкова подробно да пресъздаде битката?
Полковникът прави гримаса.
— Не знам какви ви ги е разправял, но за двайсет и шест години е имал доста време да чете за големите битки. Копелето е изпълзяло след толкова години, за да ви прави на глупаци и да печели евтини тръпки с фалшиви истории за геройства. Срещата с него съвсем ми развали настроението. Не беше хубав ден. Довиждане.
Полковникът поклаща глава и си тръгва, придружен от високия и от дебелия. Ние се връщаме в скривалището, за нас не беше хубав ден. Чудим се какво ли прави Балвант Сингх. Тази вечер той не излиза.
Намират го на другата сутрин, в едностайната му квартира в чаула. На прага стоят недокоснати кана с мляко и вестник. Патериците му са подпрени на стената. Дървеното легло е избутано в единия ъгъл. На нощното шкафче има празна чаша с утайка от кафяви чаени листа. Единственият стол е преобърнат в средата на стаята. Балвант виси от вентилатора на тавана, с розова ивица плат, вързана около врата му, с неизменната маслиненозелена униформа и глава, клюмнала върху гърдите. Безжизненото му тяло се поклаща наляво-надясно, а вентилаторът издава слаби скърцащи звуци.
Пристига полицейски джип, с мигащи червени светлини. Полицаите преравят вещите му. Говорят, жестикулират и грубо разпитват съседите. Един фотограф прави снимки със светкавица. Пристига линейка с лекар с бяла престилка. Пред стаята на Балвант се насъбира голяма тълпа.
Изнасят тялото му с носилка, покрита с колосан бял чаршаф. Обитателите на чаула стоят притихнали. Путул, Дхянеш, Салим и аз надничаме неуверено иззад гърбовете им. Гледаме неразбиращо тялото на мъртвеца и кимаме, със страх, тъга и вина, докато мисълта за случилото се като течност се разлива във вцепененото ни съзнание. Това ни беше първата война. И разбрахме. Че войната е много сериозно нещо. Умират хора.
Смита изглежда мрачна и сериозна.
— А вие къде бяхте по време на войната? — питам аз.
— Тук, в Мумбай — отговаря тя и бързо сменя темата. — Да видим следващия въпрос.
Прем Кумар се завърта на стола си и се обръща към мене.
— Господин Томас, вие отговорихте правилно на седем въпроса за двеста хиляди рупии. Нека сега видим дали ще успеете да отговорите на осмия въпрос, за петстотин хиляди рупии. Готов ли сте?
— Готов съм — потвърждавам аз.
— Добре. Въпрос номер осем. Кое е най-високото отличие за храброст, което се дава в Индийските въоръжени сили? Повтарям, кое е най-високото отличие за храброст, което се дава в Индийските въоръжени сили? А) Маха Вир Чакра, Б) Парам Вир Чакра, В) Шауря Чакра или Г) Ашок Чакра?
Започва напрегнатият музикален сигнал. Часовниковият механизъм цъка все по-силно.
Публиката се разшумява. Гледат ме съчувствено, готови да се сбогуват с приятния квартален келнер.
— „Б“, Парам Вир Чакра — отговарям аз.
Прем Кумар повдига вежди.