Беднякът милионер
- Автор: Сваруп Викас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беднякът милионер». Краткое содержание книги:
Вече бяхме разбрали, че ключовата цел на 23-а пакистанска дивизия е да завземе моста Мандияла. Тогава щяхме да бъдем принудени да изоставим Чхамб и всичко на запад от Тави. Затова по пладне на четвърти декември вече бяхме започнали да укрепяваме позициите си. 31-ва кавалерия беше подкрепена от един ескадрон на 27-ми брониран полк, а 37-ми Кумаонски беше изпратен от Акхнур за контраатака с цел връщане на Мандияла Север. Трагедията започна, когато командирът на 37-ми Кумаонски беше убит от пакистански артилерийски снаряд, още преди да успее да се присъедини към нас. Батальонът им остана без ръководител и успяха да се доберат до Тави чак предната вечер. Затова бяха пренасочени към източния бряг, с изглед към моста Мандияла. И така, при падането на нощта, моста Мандияла бранеха само 35-и Сикхски и Пара-командо бригадата на 19-и полк, заедно с танковите отряди на 31-ва кавалерия, които държаха Мандияла Юг.
Около три през нощта на пети декември два пакистански батальона — 6-и и 13-и — започнаха свирепа атака през Тави. Дойдоха със своите американски танкове „Патън“ и китайските Т-59, с гърмящи оръдия. Над главите ни свистяха реактивни самолети на Пакистанските военновъздушни сили и пускаха половинтонни бомби по позициите ни. Навсякъде се виждаха горящи автомобили, експлодиращи снаряди и танкове, движещи се към нас като гигантски стоманени насекоми, пълзящи сред високите слонски треви. Обстрелващата ни артилерия беше толкова тежка, че за петдесет минути успя да навлезе докрай в нашите постове. 13-и пакистански батальон се сблъска с нашия 29-и Джат отряд66 и го помете. Докато напредваха, превзеха пост 303, след като убиха командира. Отбраната беше поверена на 35-и Сикхски, но за съжаление, някои от моите сънародници не изпълниха дълга си и побягнаха пред настъпващата вражеска артилерия. След като превзеха пост 303, пакистанците наредиха на резервите си да се придвижат напред и да осигурят предмостието. Призори целият мост Мандияла беше техен. Изглеждаше така, сякаш само чудо може да ни спаси. Някой ще ми даде ли чаша вода?
Балвант Сингх е изпечен разказвач. Набляга на подходящите думи, прави паузи на подходящите места и моли за чаша вода в най-подходящия момент, точно когато напрежението става непоносимо.
Някой бързо му носи стиропорена чаша с вода. Привеждаме се напред. Балвант отпива и подновява разказа си.
— В този момент към нас се присъедини лично командирът на 368-ма бригада от Акхнур. Когато пристигна, видя сцена на пълна разруха и хаос. Войниците бягаха от бойното поле, за да спасят кожата си. Земята се беше превърнала в осеяна с кратери пустош, покрита с мъртви тела, отломки и горящи останки от нашите танкове. Навсякъде бушуваха пламъци. Водите на Тави бяха почервенели от кръвта на войниците. Беше същински ад. Не като това, което ви показват по телевизията — натискаш копче, изстрелваш ракета, сръбваш чай.
Командирът, който ме познаваше, ме попита: „Балвант Сингх, какво става? Къде изчезнаха половината ни хора?“. А аз му отговорих с натежало сърце: „Съжалявам, че трябва да ви го докладвам, сахиб, но мнозина дезертираха. Не можаха да устоят на превъзхождащите ни вражески сили.“ Бяхме изгубили три танка и много мъже.
Командирът рече: „Ако всички започнем да мислим така, как ще спечелим войната? — После въздъхна. — Смятам, че ситуацията е безнадеждна. Трябва да се оттеглим.“
Аз възразих: Сахиб, девизът на нашия полк е: Нишчи кар апни джет карон67. Няма да се предам без бой.
„Такъв трябва да бъде духът ни, Балвант“, потупа ме командирът по рамото и ми нареди да събера останалите мъже. Взводният също беше дезертирал, така че командирът постави мен начело на взвода. Батальонът ни получи задачата незабавно да се придвижи и да си възвърне моста, рота Делта на гурките също беше готова за атака, заедно с каквото беше останало от 31-ва кавалерия.
Първите утринни лъчи изригнаха в артилерийска стрелба и картечен огън. Мостът Мандияла се превърна в ад, в казан от пламъци, сътресения и експлозии. Над главите ни свистяха снайперистки куршуми, картечниците бълваха непрекъснат смъртоносен огън, вражески самолети прелитаха и навсякъде около нас се взривяваха бомби, а ние изскачахме от позициите си с щиковете напред и с бойния вик на сикхите „Боле со нихал, сат сри акал!“68 нападахме връхлитащите пакистанци войници и в ръкопашен бой пробождахме много от тях до смърт. Дръзките ни действия деморализираха врага. Приливът се обърна в наша полза. Започнахме да изтласкваме врага назад.
66
Джат отряд — отряд, принадлежащ на специфичен пехотен полк в Индийската армия. — Бел.прев.
67
Бием се, за да победим. — Бел.авт.
68
Благословени са прославящите, истинен и велик е извечният Бог — сикхски поздрав. — Бел.авт.