Стингър

Пръстите й затрептяха и тя направи някакъв знак към далечината.

Всички мълчаха. Джеси пристъпи крачка напред. Лицето на малкото й момиченце я наблюдаваше с блеснали очи.

— Къде? Моля те… трябва да знам.

— Не е далеч. Без-опас-но място. Вярваш ли ми?

— Как… бих могла?

— Не съм тук, за да при-чиня зло. — Гласът беше на Стиви, но същевременно беше ефирен като шепот, неосезаем като студен вятър, преминаващ през тръстиките. — Из-брах нея, но… не за лошо.

— Избра нея? — попита Роудс. — Как?

— Изви-ках я. И тя отвър-на.

— Какво имаш предвид с „извиках“?

По лицето й премина нещо като разочарование.

— Аз… — изминаха няколко секунди, докато намери подходящата дума. — Аз пе-ях.

Роудс чувстваше, че всеки момент може да се изпусне в гащите. Едно извънземно в тялото на малко момиченце стоеше пред него и двамата водеха разговор. Боже мой! — мислеше си той. — Какви ли тайни знае!

— Аз съм полковник Мат Роудс от американските Военновъздушни сили. — Усети, че гласът му трепери. — Искам да ви приветствам с добре дошли на планетата Земя. — Вътрешно сърцето му се сви — беше дяволски сантиментално, но изглеждаше като най-подходящо за случая.

— Пла-нета Земя — внимателно повтори тя и премигна. — Форми на жи-вот с нисш ра-зум, про-сте-те опре-де-ле-ние-то — Махна с ръка към телевизионния екран, където някакъв бейзболен мениджър бе заврял лицето си в това на съдията и го обиждаше цветисто. — Въп-рос: Защо тези съще-ства са тол-кова мал-ки?

Том разбра какво имаше предвид.

— Това са само картинки. По телевизията. Те идват по въздух. И отдалече.

— От дру-ги све-тове?

— Не. От този. Но от други места.

Очите й сякаш го пронизваха.

— Картин-ките не са ли ис-тински?

— Някои са — каза Роудс, — като тази игра на бейзбол. Други са просто… актьорска игра. Знаеш ли какво означава това?

Тя се замисли.

— Пре-струване. Не-искрена игра.

— Правилно. — Като всички останали, и Роудс бе прозрял колко странно сигурно изглеждаше всичко на Дофин. Телевизията, която хората приемаха като даденост, изискваше обяснение, но покрай него щеше да се наложи да разясни какво е електричество, сателитни трансмисии, телевизионно студио, обзорно информационно предаване, спорт, актьори. Темата можеше да отнеме дни и да не изчерпи всички въпроси.

— Вие нямате ли телевизия? — попита Рей. — Или нещо подобно?

— Не. — Дофин го гледа в продължение на няколко секунди, после се обърна към Том и очерта кръгове пред очите си. — Какви са тези неща? Ин-стру-менти?

— Очила. — Том ги свали и почука по стъклата. — Помагат на човек да вижда.

— Да вижда. Очила. Да. — Тя кимна, явно свързала отделните представи в едно. — Някои тук не виждат ли? — И махна към Роудс и Джеси.