Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Мазу знае, че тя е безсилна. Поглежда гадателя – мъжа, помогнал за убийството на приятеля му – и вече предвкусва отмъщението. Замахва с меча към врата и рамото на Тевкър.
От прерязаната вена руква кръв.
Мазу сменя позицията си и замахва напред. Ухилва се, когато острието пронизва корема на нецвиса и излиза от гърба му. Ударът е смъртоносен.
В съзнанието си Тевкър вижда Тетия каквато бе в деня на първата им среща – срамежлива и красива. Копнее да хване лицето ѝ и да я целуне.
Един ритник в рамото го поваля на земята. Вече не може да си поеме дъх. Не чувства нищо.
Вижда сватбената си нощ. Дрехата на жена му се свлича от раменете ѝ. Голото ѝ тяло е осветено от пламъците в огнището. Тя го чака.
Студеният връх на меча пронизва сърцето на Тевкър. Всичко потъва в мрак.
Мрак, по-тъмен от слепотата му.
Тетия мърда устни, докато му се врича, но той не я чува. Звуците са изчезнали.
В мекия като памук мрак пред полуотворената врата към отвъдния живот до него долита демоничен писък. Плач на новородено.
Детето, което той никога няма да види.
Семето, което изнасилвачът пося в утробата на жена му.
Парализирана на едно място от загубата на кръв, Тетия може само да гледа как Мазу избърсва кръвта на Тевкър от ръцете си. Той вдига меча и се ухилва, като показва жълтите си зъби:
– Да те убия, може да се окаже дори по-приятно, отколкото да те изнасиля.
Тетия мъчително взема меча на Арнза. Заради раната е невъзможно да замахне с него.
Мазу вижда немощта ѝ и прави половин крачка напред. Това ще бъде изключително приятно занимание. Ще я реже на парченца, докато животът бавно я напуска.
Замахва. Но мечът му не довършва траекторията си.
Мечът на Тетия се вдига рязко нагоре и се забива в гърлото му. Пронизва гръкляна и излиза откъм тила.
Докато пада, в главата му проблясва един въпрос: Как една умираща жена е способна на такава бързина и сила?
Тетия също недоумява. Експлозивната, могъща сила, която я бе обхванала, е изчезнала. В утробата ѝ тупти силна болка, сякаш енергията е дошла от детето. Тетия изпуска меча и се свлича на земята до съпруга си.
Мракът идва към нея. Галопира като черен жребец в гръмотевична буря. Тя се завлича до Тевкър и поставя ръце върху гърдите му. Пръстите ѝ напипват наквасената с кръв връвчица на керамичен амулет – подарък от нея в деня на сватбата им. Спомня си как изработи предмета за него, как го целуна, преди да го върже на врата му. Стиска амулета, като едва си поема дъх.
Приближават хора.
Тя е решена да се държи, да продължава да диша, да запази детето на всяка цена.
Чува стъпки покрай стената на храма. Гласове отляво и отдясно.
С премрежени от пот и кръв очи вижда ужасеното лице на Венти, който я вдига.
Capitolo XXX
ИЗТОЧНАТА СРЕБЪРНА МИНА, ЕТРУРИЯ
Песна и Кави слизат при вратата на мината. Няколко дрипави, голи до кръста момчета изтичват да поемат конете. Магистратът изтупва туниката си от прахта и изсъсква:
– Когато това свърши, Ларт трябва да бъде отстранен колкото може по-бързо. Нямам доверие на този човек.
Кави се изненадва:
– Отстранен? Тоест убит? Или да получи висок пост и някоя далечна провинция, която да управлява?
– Този нещастник не може да управлява даже собствените си черва, камо ли нещо значимо. Амбициите надвишават интелекта му и заради това всички ставаме за смях.
– Това, което искаш, няма да е лесно.
– Но все пак е постижимо. – Песна спира и се обръща към помощника си. – Нали видя как ми се опълчи. В очите му имаше предателство.
Кави се опитва да омаловажи проблема:
– Почувства се унижен, нищо повече. Ларт е горд мъж, бивш войник. Обидно е да му се караш пред един прост кочияш.
– Няма значение. Погрижи се да бъде отстранен.
– Добре – замислено се съгласява Кави, – но ще имам нужда от много, наистина много верни мъже, за да се отърва от звяр като Ларт.
– Намери ги. Този човек е вреден, Кави, а влизаме в период, когато не можем да си позволим пречки.
Двамата стигат до първата и най-голяма от шестте свързани помежду си сребърни мини. Повечето добита руда е навън, в големи кратери в земята, заградени и охранявани от въоръжени до зъби стражи. Някои от миньорите са под повърхността и копаят солидната скала с тежки железни кирки в мускулестите си ръце.
Арантур, главният надзирател, стои пред входа, закрил очите си с ръка, за да ги предпази от слънцето и прахта. Той е дребен, плешив и дебел. Три дебели сребърни ланеца украсяват врата му над кремавата туника. На всеки пръст има сребърен пръстен и накитите му нервно подрънкват, когато се приближава, за да поздрави двамата аристократи.