Безпощадно

— Значи тук се е случила онази история с Алисън, а?

Четирийсет минути по-късно Спенсър и Бо стояха в задния двор на семейство Хейстингс и се подготвяха за поредната репетиция на „Макбет“. Спенсър беше убедена, че ще е повече от готова след вчерашната репетиция. Беше се уговорила с училищния фотограф да обърне специално внимание на нейните изяви в съботното представление. Дори беше съчинила имейл до комитета по приемането, в който описваше пиесата; оставаше само да прикрепи към писмото видеофайл с брилянтното си изпълнение.

Бо се вгледа в изкривените, почернели, напукани дървета, които бяха останали след пожара, подпален от Истинската Али година по-рано. Вляво се виждаха останките от някогашния хамбар, превърнат от семейство Хейстингс в приятна къща за гости… която също бе изгорена от Истинската Али.

— Да — отвърна тихо Спенсър. — Вече идвам много рядко тук. Твърде е зловещо.

— Съгласен съм. Това място е като обитавано от духове. — Бо тупна с крак по мръсната, покрита с плочки пътека, която водеше към хамбара. Същата, на която преди почти пет години Спенсър и Тяхната Али се бяха сбили в последната нощ от седми клас. Бяха се скарали заради Иън Томас, в който и двете бяха влюбени. Спенсър беше блъснала Али, която падна на земята, но после бързо скочи на крака и изтича по пътеката. Дълго време след това Спенсър смяташе, че Али беше отишла на среща с Иън и той я беше убил. Но всъщност нейната сестра-близначка я беше пресрещнала и беше сложила край на живота й.

— Както и да е. — Бо се обърна и погледна Спенсър. — Готова ли си да се слееш с героинята си?

Спенсър сви рамене.

— По-готова не мога да бъда.

Бо се усмихна.

— Вчера се справи страхотно, но днес мисля, че трябва да опитаме още нещо. Нали ти казах, че свързвам побоите от детството ми с ролята ми на Макбет? Сега е твой ред да го направиш. Опитай се наистина да се превъплътиш в нея. Представи си как премахваш личността, която е застанала на пътя ти към успеха. Може би не си искала да го правиш, но така или иначе се е наложило.