Теодор Буун. Заподозрян
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Теодор Буун #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-300-5
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Теодор Буун. Заподозрян». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли къде живее? Къде да го намеря, за да поговорим?
— Не знам, сър.
— Добре, значи този загадъчен Ранди просто се появява и предлага да ти продаде за петдесет долара чисто нов смартфон, който всъщност струва триста, и на теб не ти хрумва, че може да е откраднат?
— Не, сър.
— Не е много умно от твоя страна, нали?
— Май не.
— Лъжеш ли ме?
— Не, сър.
— Ако ме лъжеш, Джона, положението ще се влоши още повече.
— Не ви лъжа.
— Мисля, че ме лъжеш.
Джона поклати глава и бретонът му падна в очите.
Ворман от години разпитваше закоравели престъпници, хора, които умееха да изричат огромни лъжи с най-искрено изражение. Това хлапе не звучеше никак благонадеждно.
— Крадецът или крадците са нахлули в магазина на Биг Мак и са откраднали няколко таблета и лаптопи. Ранди да е предлагал да ти продаде чисто нов таблет или лаптоп?
— Не, сър.
— Виждал ли си таблет „Линкс нула-четири“?
Джона поклати глава, без да отлепя поглед от пода.
— Знаеш, че училищната управа има правото да проверява шкафчето и раницата ти, нали? — попита Ворман и се подготви да нанесе смъртоносния удар. — Разбираш ли го?
— Да, струва ми се.
— Добре. Да погледнем в раницата ти.
— Какво търсите? — попита Джона.
— Още крадени вещи.
Ворман посегна към раницата. Джона я стисна за кратко, после я пусна. Ворман я остави върху бюрото на госпожа Гладуел и бавно дръпна ципа. Извади отвътре учебници, тетрадки, списание за видеоигри и накрая един таблет. „Линкс 0-4“. Вдигна го, разгледа го и каза:
— Джона, ти ме излъга. Откъде се взе това?
Джона се приведе напред, облегна лакти на коленете си и провеси нос.
Ворман го притисна:
— Откъде се взе това, Джона? Брат ти ли ти го даде?
Никакъв отговор.
— Добре, да отидем да погледнем какво има в шкафчето ти.
Почти по същото време на около километър и половина от гимназията инспектор Хамилтън се представи на Джеси Фин. Намираха се в кабинета на директора няколко минути след последния звънец. Раницата на Джеси лежеше неотворена върху бюрото.
— Искам да ти задам няколко въпроса — поде Хамилтън с приятелска усмивка.
Директорът господин Трасъл седеше на бюрото си и наблюдаваше.
— За какво? — попита Джеси, подигравателно ухилен. Веднъж вече беше минавал през системата на съда за малолетни и изобщо не харесваше ченгетата, съдиите и дори адвокатите.
— Имаш ли брат Джона?
— Този въпрос е лесен.
— Тогава отговори.
— Да.
— Така си и мислех. В момента Джона е задържан, защото у него е намерен откраднат смартфон „Ексел седем“ и три таблета „Линкс нула-четири“ — един в раницата му и два още в кутиите си в шкафчето му. Имаш ли представа откъде се е сдобил с тях?
Джеси трепна, но се постара да го прикрие. Кръвта се смъкна от лицето му и той пребледня. Поклати глава.
— Не очаквах друго — отбеляза Хамилтън. — Проверихме регистрационните номера и знаем откъде са таблетите. А ти знаеш ли, Джеси?
— Не.
— Джеси, в момента по-малкият ти брат е едно изплашено момче. Говори, пее като птичка и разказва, че обирът на магазина на Биг Мак е твоя идея. Той не е искал да отиде, но ти си настоял, защото ти е трябвала помощ за пренасянето на лаптопите, мобилните телефони и таблетите. Какво мислиш за това, Джеси? Той не е много кораво хлапе, нали? Гледай само — брат ти е, обаче започна да те порти още преди да му щракнем белезниците.
— Белезници ли? — попита Джеси глухо и задавено, а лицето му доби объркано и уплашено изражение.
— Аха, приготвил съм едни и за теб. Само почакай. Братчето ти разказа, че двамата сте влезли в магазина през задния прозорец миналия вторник през нощта и сте взели десетина смартфона, шест петнайсетинчови лаптопа и десет таблета „Линкс нула-четири“. Каза, че сте останали в магазина по-малко от пет минути, защото предварително сте проучили мястото и сте знаели кое къде се намира и как да избегнете охранителните камери. Да ти звучи познато, Джеси?
— Не знам за какво говорите.
— О, според мен знаеш. Може ли да погледна в раницата ти?
— Ами давайте — позволи му Джеси и я побутна към полицая.
Хамилтън дръпна ципа и бавно извади отвътре учебници, тетрадки, бутилка вода, няколко списания. Нищо, което да изглежда крадено. Хамилтън сви рамене и натъпка всичко обратно в раницата.