Юлиан [bg]

— Забравил си ме, Юлиане, нали?

Изведнъж познах гласа. Беше Грегорий от Назианзус. Бяхме заедно в Пергам. Засмях се и му стиснах ръката.

— Как така един благочестив християнин е станал циник?

— От бедност, просто от бедност. — Грегорий посочи скъсаното си наметало и рошавата си брада. — А така е и по-безопасно. — Той сниши глас и посочи младежите на другата маса. — Християните в Атина са малцинство. Отвратителен град! Няма вяра, само спорове и безбожие!

— Но защо си тук тогава?

Той въздъхна.

— Тук са най-добрите ретори, най-добрите учители по красноречие. А също така добре е да се познава противникът, за да можем да използуваме собствените му оръжия срещу него.

Престорих се, че съм съгласен. Не бях много смел по онова време. Но въпреки че не можех да бъда откровен с Грегорий, той бе приятна компания. Той се бе така изцяло посветил на галилеянските нелепости, както аз на истината. Отдавам това на нещастното му детство. Семейството му е от Кападокия — живее в едно малко градче на около петдесет мили от Цезарея, главния град на областта. Майка му беше волева жена и се казваше… Не си спомням името й, но я срещнах веднъж преди няколко години; тя наистина беше страхотно женище: разпалена фанатичка, горда и непримирима към всичко, което не е галилеянско.

Бащата на Грегорий беше половин юдей, половин грък. Той не издържал на неумолимите поучения на жена си и приел вярата на галилеяните. Когато при кръщенето владиката на Назианзус го поръсил с вода, около новопокръстения се появило голямо бляскаво сияние. Владиката бил така развълнуван, че извикал: „Ето моя наследник.“ (Колко благороден човек е бил този владика! Повечето от нас предпочитат да не назовават наследника си.) След време бащата на Грегорий станал владика на Назианзус. Явно, че неговият предшественик е имал дарба на ясновидец.

Грегорий бързаше да ми разправи за себе си:

— Беше ужасно пътуване по море. Бурята ни хвана, преди да стигнем до Егина. Уверен бях, че корабът ще потъне. Бях страшно изплашен, защото не бях кръстен. Ако се удавех в морето… Можеш да си представиш какво преживях! — Той ме погледна изпитателно. — А ти кръстен ли си?

Отговорих му, че съм кръстен още като дете, и придадох на лицето си най-благочестивия възможен израз.

— Непрестанно се молех. Най-после, изтощен, заспах. Всички заспаха. Сънувах, че някакво отвратително същество, подобно на Фурия, е дошло да ме отнесе в ада. А по същото време един млад моряк, той беше от Назианзус, сънувал — и това наистина е чудо, — че майка ходела по вълните.