Огнен лед
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Numa Files: Kurt Austin #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огнен лед». Краткое содержание книги:
В сърцето на бившия Съветски съюз, минен магнат се е провъзгласил за новия руски цар. Заявявайки, че е пряк наследник на Романови и с подкрепата на милиарди долари, той е решен да свали нестабилното руско правителство. Несъгласието на САЩ не може да го спре. Една вътрешна криза би отклонила общественото внимание в Америка, макар и за известно време, а той знае как да я предизвика…
Изпълнена с напрегнато действие и богато въображение — запазена марка на автора — книгата „Огнен лед“ е блестящо произведение на майстора на приключенския жанр.
Казаците са смели мъже, но лишени от самоубийствен комплекс. Един по един увисват до туловищата на конете си, за да не са толкова лесни мишени. Докато Остин и Завала се приспособят към новата тактика, един кон се стоварва на земята и ляга странично.
Остин решава, че животното се е спънало, но веднага вижда залегналия зад коня ездач, който стреля по тях. Примерът е бързо последван от други. Останалите на седлата се пръсват встрани, за да нападнат по фланговете като рамене на клещи. Остин и Завала се хвърлят на земята. Над главите им като разярени оси свистят куршуми.
— Това е автоматично оръжие! — сърди са Завала. — Нали каза, че имат само мускети и копия?
— Как можех да знам, че са обрали оръжейна изложба?
— Ами нали разчитаме на предварителните данни.
Отговорът на Остин е удавен от автоматични откоси. Двамата със Завала стрелят един-два пъти; колкото да не е без хич и се оттеглят пълзешком в сградата. Казаците посипват района с куршуми. Решили, че противникът е неутрализиран, те се мятат на седлата и продължават прекъснатата атака.
Скрити зад дебел бетон, Завала и Остин се прицелват внимателно и още двама тупват на земята. Разбрали грешката си, ездачите бързо обръщат конете и се оттеглят към средата на терена за прегрупиране.
Като се възползва от моментното прекъсване, Остин се отделя от прозореца и поглежда групата мъже. По-окаяни нещастници не му се е случвало да види. Работните им костюми са загубили цвят от мръсотия. Смачкани и мазни, те висят по телата им на парцали. Дълбоко хлътналите им от изтощение очи гледат отчаяно. Първият беглец, изпитал на гърба си казашкия гняв, идва при Остин. Униформата му е скъсана на лактите и коленете и цяла в прах. Върви обаче със стегната, горделива походка като на парад.
Младежът отдава отривисто чест и казва:
— Мичман втори ранг Стивън Крайсман от екипажа на подводна лодка NR-1, от състава на американските военноморски сили.
Остин бърка под дрехата си и вади бейзболната шапка, намерена от Завала в руската подводница.
— Може би ще върнете това на собственика му — казва той, като я подава на мичмана.
— На капитана е. Къде я намерихте? — пита Крайсман, вперил поглед в шапката, сякаш я вижда за първи път.
— Партньорът ми я откри в една руска подводница.
— Кои сте вие, момчета? — пита младият мъж.
— Аз съм Кърт Остин, а онзи до прозореца е партньорът ми Джо Завала. Служители сме на НАМПД.
Ченето на мичмана се удря в адамовата му ябълка. Със своите стоманени погледи и димящи оръжия, двамата спасители на него и другарите му приличат повече на командоси, отколкото на учени.
— Представа нямах, че НАМПД разполага със специални части за бързо реагиране.
— Не разполага. Ранен ли сте?
— Ако пренебрегнем усещането, че съм прегазен от булдозер, много съм си добре — отвръща той, като разтрива удареното от сабята място. — За известно време ще трябва да се откажа от носенето на вратовръзка. Може и да ви прозвучи глупаво, мистър Остин, но какво търсите тук, вие и другарят ви?
— Аз питам пръв. Според последните ми данни, вашата лодка търсеше грънци по дъното на Егейско море.
Младежът свива рамене.
— Това е дълга история.
— Не разполагаме с много време. Вижте дали не можете да съберете събитията в тридесет секунди.
Крайсман се усмихва.
— Ще направя каквото мога.
Поема си дълбоко дъх и започва да разказва:
— Имахме на борда гост, учен на име Поласки. Той извади неочаквано оръжие и установи контрол над лодката. Закачиха ни на гърба на гигантска подводница. Всичко това е направо невероятно. — Той млъква за миг, като очаква скептична реакция. След като такава липсва, младият човек продължава: — Прехвърлиха ни на спасителен кораб. Накараха ни да работим в един потънал товарен кораб. Рискована работа с използване на дистанционно управляеми манипулатори. После голямата подводница ни докара тук. Капитанът и пилотът останаха в NR-1. Затвориха ни под земята. Когато ни изведоха днес на открито, решихме, че ще се връщаме в NR-1, но те ни изкараха на онова поле. Охраната ни изчезна някъде, а тези с кожените шапки започнаха игра с нас. — Той отново разтрива врата си. — Кои са тези кучи синове?
Завала дава знак на Остин.
— Съжалявам — казва той. — Трийсетте секунди май свършват.
Остин приближава и Джо му подава бинокъла.
— Членовете на конния клуб се разправят за нещо — съобщава той.