Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
Фиделиас огледа краищата на поляната и забеляза бледата сянка с форма на катерица, кацнала над едно по-тъмно място сред стволовете на боровете. Той смушка коня си крачка напред.
– Покажи се. Излез, застани под открито небе и ще говорим – провикна се той.
Първоначално нямаше резултат от думите му, но после нещо се надигна от тъмнината, придоби очертанията на марат и излезе на поляната. Изправи се, спокоен и отпуснат, със сплетена на плитка бяла коса, спускаща се от тила му. В нея бяха вплетени няколко тъмни птичи пера. Върху слабините си носеше препаска от еленова кожа, стегната с колан. В дясната си ръка държеше закривен нож, който блестеше като черно лъскаво стъкло. От едната му страна застана стадомор – висока хищна птица от равнините. Главата ѝ се издигаше на почти същата височина като тази на марата, а шията и краката ѝ изглеждаха прекалено дебели и мускулести, за да предполагат някаква пъргавина и скорост, но Фиделиас знаеше, че е точно обратното. Клюнът на стадомора блестеше в унисон с ножа на марата, а ужасяващите нокти на краката му пробиваха дебелия килим от борови иглички по земята и се забиваха в пръстта отдолу.
– Ти не си Атсурак – каза Фиделиас с равен, спокоен глас. – Аз търся него.
– Ти търсиш Атсурак, чо-вин на клана на стадоморите – отвърна гърлено маратът, със също толкова спокоен глас. – А аз стоя на пътя ти.
– Ти ще трябва да стоиш другаде.
– Това аз няма да направя. Ти ще трябва да си вървиш.
– А това аз няма да направя – поклати глава Фиделиас.
– Тогава ще се лее кръв – каза маратът.
Ножът се превъртя рязко в ръката му и птицата до него нададе ниско, пронизително съскане.
– Внимавай. Не е сам – разнесе се някъде зад гърба му тихото мърморене на Одиана.
Фиделиас проследи подскоците на Етан.
– Точно отляво и точно отдясно на нас – промърмори на свой ред той към Алдрик.
– Няма ли да им поговориш още? – попита с ленив, провлечен глас майсторът на меча.
Фиделиас се пресегна, почеса тила си и примижа срещу марата.
– Тези тримата явно не са на едно и също мнение с техния чо-вин. С главатаря им. Не са дошли да говорят.
– О, страхотно – прошепна Одиана.
Бившият Курсор стисна дръжката на ножа, скрит под дрехите на гърба му, и замахна рязко напред. Острието полетя в лъскава стоманена дъга и се заби в главата на стадомора. Дръжката му щръкна от черепа на птицата точно където започваше клюнът ѝ. Стадоморът изпищя и скочи във въздуха, след което се стовари на земята, продължи да пищи пронизително и започна бясно да рита с крака в предсмъртна агония.
Отляво и отдясно се разнесоха бойните викове на други две птици и техните господари и в следващия миг те изскочиха от двете страни на поляната. Фиделиас не видя, по-скоро усети Алдрик да скача от седлото и да се обръща с лице към едната двойка. Съвсем отчетливо обаче чу меча му да изскача с рязък звън от ножницата. Одиана прошепна нещо под носа си – прозвуча като напевно гукане.
Маратът отпред скочи към повалената птица и с рязко движение на ножа си ѝ преряза гърлото. Стадоморът издаде последен слаб крясък и се отпусна неподвижно на земята, потънал в локва кръв. Маратът се обърна и на безизразното му лице се изписа неописуема ярост. После се хвърли към бившия Курсор.
Фиделиас изкрещя команда на Вама и замахна с рязко движение на ръката към нападателя си. Земята под краката на марата подскочи нагоре и го хвърли настрани. Фиделиас използва възможността да слезе от седлото на изплашения си кон и да извади кинжала от ножницата на колана си. В това време маратът беше отново на крака и летеше към него. Намерението му беше да профучи покрай него и в момента на разминаването да прокара с рязко движение ножа си през корема му и така да изсипе червата му на земята.
Запознат с техниката на маратите, Фиделиас се изпречи на пътя му и го посрещна със здрав ритник в капачката на коляното. Усети стъпалото си да се удря здраво в крака на марата и чу как коляното му изпращя. Дивакът изпищя и полетя настрани, но замахна с ножа си към крака на Фиделиас. Бившият Курсор се дръпна от пътя на марата, успя да дръпне крака си части от секундата преди острието да го достигне, и със същото движение се обърна към нападателя си.
Маратът понечи да стане, но кракът му се огъна и той се свлече върху килима от борови иглички. Фиделиас се запъти към най-близкото дърво и пътьом хвърли поглед към спътниците си.