Огнена
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Seven Kingdom Trilogy #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-256-4
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огнена». Краткое содержание книги:
Там живее Файър — последният човек-чудовище, с коса като жив огън и влудяващо излъчване. Едновременно обожавана и ненавиждана, тя има способността да контролира съзнанията на хора и животни, но отказва да я използва. Защото човешките тайни са неприкосновени и не са нейно право. Особено когато има толкова много свои.
Братът на краля, военачалникът Бриган, я отвежда в столицата. Подготвя се преврат срещу несигурния владетел и помощта на Файър е необходима за разкриването му. Далеч от дома, тя започва да осъзнава на какво е способна, докъде се простират силите й и какви отговорности ги съпровождат. Дарбата й може да запази целостта на кралството.
Но Файър не може да се отърси от най-големия си страх — че ще се превърне в чудовище като баща си…
Всички очакваха пробив.
Беше лятно бебе и рожденият й ден отмина през юли — без фанфари, понеже го запази в тайна. Арчър и Брокър й изпратиха цветя, Файър получи подаръка с усмивка, защото те несъмнено щяха да изпратят друго, ако знаеха колко много мъже от двореца и града й изпращат цветя — ежедневно, непрекъснато, откакто бе пристигнала преди два месеца. Стаите й приличаха на оранжерия. Би изхвърлила орхидеите, лилиите и изящните дълги рози, защото вниманието на тези мъже не я интересуваше, но харесваше цветята, харесваше да е заобиколена от прелестта им. Откри, че има Дарба да ги подрежда, цвят до цвят.
Кралят никога не й изпращаше цветя. Чувствата му не се променяха, но спря да й предлага да се омъжи за него. Всъщност, веднага след завръщането на Бриган, той я помоли да го учи как да се предпазва от чудовища. Дни и седмици наред те заставаха от двете страни на вратата й и Файър му обясняваше наново всичко, което той вече знаеше, но му трябваше тласък да си спомни. Воля, съсредоточаване и самоконтрол. Благодарение на упражненията и на неочакваната му мрачна отдаденост на дисциплината, съзнанието му укрепна и те преместиха уроците в кабинета му. Вече не я докосваше, освен ако не е прекалил с виното, както се случваше понякога. Пиянските му сълзи я изнервяха, но в такова състояние поне й беше лесно да го усмирява.
Всички в двореца забелязваха, разбира се, че двамата са заедно, и плъзваха безпочвени слухове как чудовището в крайна сметка ще се омъжи за краля.
Бриган снова из кралството почти през целия юли. Идваше и заминаваше и едва сега Файър разбра защо непрекъснато е на път. Освен значителното време, прекарано с армията, той се срещаше с хора — лордове, дами, търговци от черния пазар, приятели, врагове. Убеждаваше ги да се съюзят с него, изпитваше предаността им. В някои случаи просто шпионираше. Понякога се измъкваше от капани, в които волно или неволно бе попаднал, и се връщаше с превързани ръце, насинени очи и дори веднъж със спукано ребро, Файър се ужасяваше с каква охота командирът поемаше рисковете. Несъмнено някой друг трябваше да преговаря с търговците на оръжие, славещи се като снабдители на армията на Майдог. Друг трябваше да посети имението на Гънър, сина на Джентиан, охранявано като крепост и изолирано сред южните върхари, за да му обясни последствията, ако остане верен на баща си.
Файър си позволи да се усъмни в мъдростта на тези подвизи, но Клара й отговори:
— Много го бива да убеждава хората да изпълняват желанията му. А ако думите ударят на камък, постига своето с меча.
Файър си спомни двамата войници, счепкали се заради нея в деня, когато се присъедини към Първи полк. В паметта й изплува как няколкото думи на Бриган превърнаха озлоблението им в срам и разкаяние.
Очевидно не само чудовищата предизвикваха страхопочитание.
Оказа се още, че той притежава завидни умения да се сражава със сабя. Хана го смяташе за непобедим.
— Наследила съм таланта да се бия от татко — похвали се веднъж тя.
Да, несъмнено го бе получила отнякъде. В схватка с осем по-големи деца друго петгодишно момиченце не би се разминало само с разранен нос.
В последния юлски ден Хана дойде при нея с букет диви цветя, набрани явно от поляните по стръмнината над долното пристанище зад зелената къща.
— В писмото на баба пишеше, че рожденият ти ден е през юли. Пропуснах ли го? Защо никой не знае кога точно си родена? Чичо Гаран каза, че дамите обичат цветя.
При тези думи тя сбърчи несигурно нос и протегна цветята към лицето й, сякаш смята, че са за ядене и очаква Файър да се наведе и да ги сдъвче, както би направил Смол.
От всички букети в стаите й този й беше любимият заедно с букетите на Арчър и Брокър.
В един тревожен ден в края на август Файър отиде в конюшните при Смол, за да си проясни ума. Стражите й се отдръпнаха и до нея пристъпи Бриган, преметнал през рамо няколко юзди. Облегна се на дъсчената преграда и погали Смол по муцуната.
— Добра среща, милейди.
Сутринта се бе върнал от поредното си пътешествие.
— Къде е дамата ти, принце?
— Учи история. Не се оплака преди урока, та се чудя какво ще последва. Или ще ме изнудва за нещо, или се разболява.
Файър трябваше да зададе на Бриган въпрос — неловък въпрос. Не й оставаше друго, освен да си придаде самоувереност и да си спести предисловията. Тя вирна брадичка.