Теории за полета
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-193-9
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Теории за полета». Краткое содержание книги:
Теорема: Петрович има много тайни.
Доказателство: Първо, например как да създаде антигравитация. Второ, той е скътал разумна компютърна програма на скрит сървър - същата програма, която преди няколко месеца едва не унищожи Метрозоната.
Теорема: Градът се разпада.
Доказателство: Хората от Външната зона искат онова, което притежават гражданите на Метрозоната. А сложат ли ръка върху него - да го изравнят със земята. Сега, когато сърцето на града е разрушено от Новия джихад на машините, Външните най-накрая съзират своя шанс.
Теорема: Тези събития са свързани помежду си.
Доказателство: Някой се опитва да убие Петрович и за да го направи, е готов да потопи целия град.
„Дребен, безсмъртен, симпатично досаден, Петрович крачи в пълно снаряжение под неоновите светлини на Лондон като излязъл от класическо аниме. Джон Гримуд
ИИ спря да обикаля и обърна лицето си към светлината в края на тунела. [Нямам друга причина да го направя освен това, че човекът, който ми задава този въпрос, си ти. Оставяш ли ми друг избор?]
– Това ми стига. – Той опипа тила си и започна да вкарва жака в гнездото.
Миямото се опита да го спре, но твърде късно беше осъзнал какво се опитва да направи Петрович. Намираше се твърде далеч, за да успее да направи нещо. Петрович го видя как се хвърля към него с протегнати ръце, но жакът беше вече пъхнат в сокета и завъртян.
Всичко стана бяло.
Петрович изгуби зрението и сетивата си, но това не беше неочаквано. Играчката се нуждаеше от няколко мига, за да разпознае инсталирания нов хардуер, след което щеше да стартира правилната програма - смекчаващата програма на Соренсън, която да послужи като посредник за неговото виртуално преживяване, да прилепне като филтър между плътта и метала. Изобщо не му беше представлявало проблем да обърне интерфейса така, че да размени местата на входа и изхода.
Линии. Виждаше линии, тънки като жички. Около него шестваха цветни кръгове и форми - първоначално размазани, след това твърде сини, но оптичният му център осъществи обратна връзка и те се фокусираха, станаха по-топли, по-червени.
По кожата му преминаваха топли и студени вълни, безчувственост и изостреност, леко погалване като с перце и болезнено стискане. Слухът му беше тестван за стереовъзприемане. Езикът му усети петте вкуса, а обонянието му беше атакувано от основния комплект аромати.
Петрович бавно примигна. Тъмно, светло. Намираше се някъде във вътрешността на играчката, в машина, която не беше дигитализиран свят, а обикновен джобен компютър. Може би смекчаващата програма не успяваше да се справи с неочакваното. Може би Петрович трябваше само да напише решението за себе си, ей така от нищото.
Той включи клавиатурата чрез гласова команда, надраска във въздуха няколко сияещи основни команди и създаде нов интерфейс - падащи менюта, които работеха като щори, прозорец към външния свят, схема на връзките извън играчката.
Аватарът го наблюдаваше напрегнато през рамо.
- Хей, почти приключих - рече Петрович.
[Трябваше да ми кажеш.]
- Тогава каква изненада щеше да бъде? - Тялото му стана същото, каквото беше във Виртуална Япония - хромиран манекен, гол и без характерни черти. Тогава Ошикора му беше създал форма и същина, но сега нямаше време за това. - Чака ни работа.
Трябва ли да разкривам съществуването си пред света?]
ИИ изглеждаше тъжен.
- Да. И ако всичко се развие както трябва, това няма да има никакво значение. Ако всичко се обърка, пак няма да има значение. Готов ли си?
[Какво искаш да направя?]
Петрович се опита да намести очилата на носа си. Не ги намери. Той недоволно нарисува с пръст релефен модел и го запълни с цялата информация, която успя да събере от Метрозоната. Слой след слой информация - топография, архитектура, комунални услуги, транспорт, камери, хора и дори повече: разположение на войниците, артилерийски части, командни и контролни центрове. Добави Външните, пробивите в кордона на М25, откъдето бяха успели да нахлуят те, изоставените градове във Външната зона.
- Предшественикът ти несъзнателно нападна града и го подчини. Той унищожаваше сгради и убиваше, използвайки собствената автоматична система на града и гигантски роботи, построени в асимилирани фабрики. Този път ще бъде различно, защото аз ще ти покажа как да го направиш както трябва.
ИИ размишляваше над живата карта.
[Контролирането на всичко това ще изисква повече процесорен капацитет от този, с който разполагам.]
- Ще трябва да напишем кода. Да разпределим агентите ни, да им предадем командите и да ги изпратим да ги разнесат. Искаме автономни коли? Пишем скрипт, разпространяваме го, модифицираме го в движение. Искаме да преодолеем силите на ЕОС? Организираме диверсия, за да прекъснем връзката между подразделенията и генералите. Правим така, че началниците да виждат онова, което би трябвало да виждат, а ние нареждаме на войниците да правят онова, което искаме. Превземаме ресурсите, които са ни необходими, за да свършим работата. После ще им ги върнем. Действай. Веднага.