Петият етаж
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-189-6
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
Обърна се и излезе, преди да успея да реагирам. Поръчах си още една халба и разтворих книгата, която ми беше изпратила Тейлър. На пръв поглед тя не се различаваше от екземпляра, който бях прелистил в Чикагското историческо дружество. Но само на пръв поглед — тоест преди да обърна внимание на корицата и да открия, че в нея има нещо друго. Книга в книгата.
37
Прибрах се и легнах да спя в собственото си легло. Събудих се някъде около десет вечерта. В апартамента цареше тишина, нарушавана единствено от тиктакането на стенния часовник и приглушения трафик на улицата. Помислих си за следобеда, прекаран в окръжния затвор — едно място, което имаше всички шансове да се превърне в постоянен адрес за мен. Неприятна мисъл, която побързах да прогоня. Насочих мислите си към книгата на Шийхан и документа, който бях измъкнал от корицата й. Те лежаха пред мен, сякаш очакваха следващите ми действия. Взех документа и го претеглих на дланта си. Прочетох го за шести пореден път, попивайки всяка дума. После разтърках избелелите печатни букви между пръстите си.
След известно време сгънах документа и го заключих в шкафа. Сварих цяла кана с кафе, извадих разпечатките на Фред Джейкъбс и ги сложих на масата, редом с книгата на Шийхан. Вдигнах слушалката и набрах един номер. Родригес вдигна още на първото позвъняване.
— Май дежуриш на телефона, а? — подхвърлих.
— Чух, че са те пуснали, Кели.
— В килията бях заедно с човек на име Маркъс — казах аз.
— Той е в окръжната болница с три счупени ребра и разкъсан далак. Добре си го подредил.
— Той е убиец. Искаш ли да узнаеш за случая?
Родригес искаше и аз му разказах подробностите.
— Казал ти е, че е убил онази жена през 1998 г.? — попита детективът.
— Там някъде. Мисля, че му е била старо гадже. Сигурно ще я откриеш в делата за неразкритите убийства. Тогава кажи на Маркъс, че го дължи на мен.
— Май вие двамата добре сте се разбирали, а?
— Като стари приятели. Ако е възможно, подхвърли новината на Фред Джейкъбс, преди да огласиш случая. Дължа му го.
— Добре. Имаш ли нещо друго за мен?
— Още ли сме партньори?
— Зависи. Ти ли уби Удс?
— А ти как мислиш?
— Мисля, че не си ти. Разбира се, това не оправдава заиграването ти със съпругата на покойния.
— И това ли си чул?
— Видял ви е половината квартал. По-скоро как се измъкваш от къщата му в шест сутринта.
— Не е това, което си мислиш.
— Не вярвам, че ти си го убил. Но нека спрем дотук.
— Искам една услуга.
Детективът забави отговора си.
— За Дан Мастърс ли става въпрос?
— Какво знаеш за него?
— Достатъчно. Но не знам защо.
Родригес беше наясно, че именно Дан Мастърс е измъкнал револвера от помещението за съхранение на веществени доказателства. Не бях сигурен как е разбрал, но и не се изненадах.
— Това е причината да изчакаме — рекох. — Може би ден-два.
— Говори ли с Мастърс?
— Да, следобед. Очаквам всеки момент да се обади.
Родригес се поколеба, но не толкова дълго, колкото можеше да се очаква.
— Какво искаш?
— Помниш ли отпечатъка, който сне от перваза ми?
— През онази нощ, в която имаше посещение?
— Да. Разполагам с няколко други, искам да ги сравниш с твоя.
— Този отпечатък е частичен, Кели. Не става за съда.
— Не ми трябва за съда, Винс.
Родригес обмисли чутото.
— Налага се да ми кажеш малко повече.
Казах му малко повече. После му изпратих по имейла разпечатките на Джейкъбс, към които прибавих и снимка на човека, за когото се отнасяха. След което отидох да си легна. Дан Мастърс не се обади да каже дали ми е уредил среща с Джанет. Но аз и не очаквах да се обади.
38
На другата сутрин излязох в девет без четвърт, запалих колата и натиснах газта по Лейк Шор Драйв. Движех се на юг, сред обичайния сутрешен трафик. Съдейки по шофьорите наоколо, човек никога не би допуснал, че в Чикаго е забранено да се говори по мобилен телефон по време на шофиране. Аз бързо разбрах колко основателна е тази забрана, тъй като за малко не налетях на един-два джипа, докато се опитвах да отворя капачето на телефона и да извадя една визитка от портфейла си. Червена, на жълти звездички.