Петият етаж
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-189-6
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
— Кога започна тая история с Джанет Удс? — попитах.
Той внимателно остави бутилката на масата, масажира долната си устна със зъби и отмести очи. После бавно ги върна върху лицето ми.
— Как разбра?
Не знаех нищо за Мастърс и клиентката ми. Но можех да се досетя.
— Иначе защо ще ми помагаш, скривайки оръжието на престъплението?
— Защото си приятел.
— Зарежи глупостите, Дан.
Мастърс вдигна ръце.
— Добре де, добре. Между нас наистина има нещо. Джанет ми разказа, че преди време сте били близки. И ти си направил каквото трябва. По мое лично мнение Джони Удс си заслужаваше оловото. Затова и аз направих каквото трябва. Точка по въпроса. Допий си бирата и си върви у дома.
— Работата е там, че нищо не съм направил — промълвих аз. — Не съм убил Джони Удс.
Едно мускулче под лявото око на детектива леко потрепна.
— Не ти вярвам.
— Какво направи с пищова?
— Защо питаш?
— Кажи ми какво направи с пищова, Дан!
— Сутринта го оставих на Джанет. Тя ще го изхвърли вместо мен.
Замълчах, макар да не бях сигурен, че искам помощта на Джанет.
— Този револвер ми трябва, Дан. Освен това трябва да видя Джанет и момичето.
Мастърс отпи глътка уиски и я поля с бира.
— Доколкото ми е известно, Джанет Удс е твоя клиентка — промърмори той. — Обади й се, след като искаш да я видиш.
— Мисля, че не е толкова лесно, Дан. Тя изобщо знае ли, че съм на свобода?
Поклащане на глава.
— Кажи й. А след това й кажи, че искам да седнем и да поговорим.
— За какво?
— Ще обясня, като се съберем. Засега просто й кажи, че искам да поговорим.
Мастърс разкърши рамене и пресуши чашата с уиски. Явно усети, че навлизаме в по-дълбоки води. И, като всяко ченге, пожела да узнае точно колко дълбоки са тези води.
— Не се разделяй с джиесема — промърмори той. Довечера ще поговоря с нея и ще видим за какво става въпрос.
Стана да си върви, после изведнъж се върна, извади нещо от джоба си и го постави на масата.
— Щях да забравя. Това вероятно те интересува.
Кориците бяха избелели, с изтъркани ръбове. Разтворих книгата на Шийхан и погледнах цифрата четири, отпечатана на първа вътрешна страница.
— Къде откри тази книга?
— Тейлър ми я даде. Помоли да ти я предам, когато те посетя в килията.
Между страниците се виждаше някакъв плик. На него беше изписано моето име. С детски почерк, със заоблени букви.
Текстът беше също детински.
Кели,
Аз обичам и мразя. Зад тези думи стоят много неща, за които времето никога не стига. Мразя пастрока си, който вече е мъртъв. Благодаря ти за това. Хареса ми начинът, по който се погрижи за мама. И по който се опита да ни помогнеш. Реших, че искаш тази книга. Приеми я като малък подарък от нас. Не съм сигурна, че разбирам за какво може да ти послужи, но Джони много държеше на нея.