Ловецът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Уайът Хънт [bg] #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1528-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ловецът». Краткое содержание книги:
Отгледан от любящи приемни родители, частният детектив от Сан Франциско Уайът Хънт никога не е проявявал интерес да открие рожденото си семейство — докато един ден не получава смразяващо съобщение от непознат номер: „Как е умряла майка ти?“.
В отговора се крие убийство и подтикван от своето любопитство и от тайнствения кореспондент, той се захваща със случай, за чието съществуване дори не е подозирал и е останал неразрешен с десетилетия. В Службата за закрила на детето, откъдето е взет за осиновяване, нишките се губят; родният му баща, на два пъти обвиняван, но така и неосъден за убийството, се укрива; Еви, пристрастената към наркотици религиозна фанатичка и някогашна приятелка на майка му, е непроследима.
Изпращачът на съобщенията настоява, че убиецът още е на свобода, но сам отказва да разкрие самоличността си. Играта на котка и мишка отвежда Хънт до екзотични и опасни места. С приближаването до отговора нараства и опасността, тъй като убиецът има тайна, която може да бъде поверена единствено на гроба.
Майсторът на трилъра Джон Лескроарт заплита една шокираща, напрегната история за тъмните сенки на миналото… и за смъртната опасност, дебнеща пред вратата.
„Лескроарт за пореден път демонстрира демонична наслада да ни кара да обръщаме страница след страница.“The Washington Post
Джон Лескроарт е автор на двайсет и два романа, в това число бестселърите на New York Times „Щети“, „Наградата“ и „Безкрайни тайни“. Книгите му са издавани в над 75 страни. Живее в Северна Калифорния.
— Да, така е. Но искате ли да научите нещо интересно за Джим Джоунс?
— Какво?
— Той е от Индиана.
От гърдите на отеца се разнесе гърлен звук. Хънт почти можеше да чуе как се превъртат колелцата в мозъка му. Той гледа известно време в една точка, после все чашата си и я пресуши на един дъх. Остави я обратно на масата и я напълни, както и тази на госта си. Най-сетне се наведе напред с думите:
— Тя смяташе, че вината е нейна. Мнозина потърпевши смятат така.
— Вината за кое?
— За тормоза. Сексуалният тормоз. Груповият секс с нейния пастор. Започнал е, когато е била на единайсет и при това не е била единственото дете. — Бернард отново посегна към виното, а очите му се замъглиха. — Нарушавам тайната на изповедта, като ти го казвам, Уайът. Никога преди не съм го правил и може да горя в ада заради това, но ако ти помага, не виждам с какво повече би могло да навреди. Мислиш ли, че пасторът ѝ е бил Джим Джоунс?
— Не е невъзможно — кимна Хънт. — Тя споменавала ли е име?
— Нито веднъж. Постоянно го наричаше „той“. Но дори да е бил Джоунс, Уайът, къде ще те отведе това?
— Нямам представа, отче. Някъде, където ще открия отговори. Джоунс има своята история. Ако някъде тя се пресича с тази на майка ми, това е една нова истина, с която да работя. А трябва да вярвам, че все една от истините ще ми помогне да стигна до човека, който я е убил — и може би не само нея, но и Иван Орлов.
След като си тръгна от църквата, Хънт направи две телефонни обаждания от колата. Първото беше до Тамара, която обаче не вдигна. Той ѝ остави съобщение на гласовата поща, че ще се радва да я види щом приключи със задачите за вечерта, каквито и да се окажеха те. Помоли я да му звънне по-късно, независимо колко е часът.
После се чу с Джул и не остана във възторг от разказа му за посещението у Лайънел Спенсър. Трудно му бе да повярва, че човекът, който е бил женен за Еви и който в известен смисъл представляваше свързващото звено в цялата афера, се е оказал кротък отшелник, без ни най-малка представа защо Орлов го е търсил. Освен че не бе чувал за Кевин и Марджи Карсън, той не бе направил пред Джул и Русо никакъв коментар за Джим Джоунс, Храма на народите, дори за собствената си жена и деца — нищо, освен че бе потвърдил вече бездруго известните факти.
За Хънт бе непонятно мекото отношение на полицаите към него, имайки предвид, че той очевидно бе последният, видял Иван жив и дори вечерял с него минути преди смъртта му. Джул и Русо изобщо не бяха обсъдили със Спенсър делото на Кевин Карсън, не бяха споменали имената на полицаите и адвокатите, за да видят дали ще прояви интерес и ще им даде някаква информация. Всъщност само бяха удостоверили, че Орлов му се е обадил и че двамата са се срещнали в ресторанта, сякаш след това не се бе случило нищо особено.
Хънт не бе готов да се задоволи с толкова. Трябваха му по-добри отговори. Всички инстинкти му диктуваха, че човек, толкова тясно свързан с драматичните събития, би следвало да знае повече.
Той почти се бе заклел пред Девин, че няма да се бърка в полицейската страна на разследването, но това беше, преди да научи, че разпитът на Спенсър се е оказал такъв провал. Сега, усещайки парене под лъжичката от разкритията на отец Бернард, заради които явно щеше да му се наложи да лети до Индиана, не искаше да напуска града, преди да е притиснал Лайънел за по-конкретна информация.
И тъй, към 9:15 вечерта, той паркира на Ларкин стрийт и доближи портата от ковано желязо. Разполагаше с номера на домашния му телефон и можеше първо да позвъни, но реши, че една непредизвестена и неочаквана визита ще бъде по-продуктивна. Натисна бутона върху каменната стена и близо минута чака бравата да избръмчи, преди да го натисне отново. Когато и вторият опит не даде резултат, остави дрънкащия вагон на кабелната железница да отмине, после се озърна да се увери, че на улицата няма никой, и се прехвърли през оградата сред гъстите кипариси.
Над главата си зърна светлина в някои от прозорците на фасадата и застина за кратко с надеждата да забележи движение, някаква преминаваща сянка. След като нищо такова не последва, се упъти по пътеката към входната врата, където също имаше звънец.
Гонгът се разнесе из цялата къща, долитайки ясно до мястото, където бе застанал. Той напрегна слух, очаквайки да чуе приближаващи стъпки. Накрая, с нарастващо раздразнение, похлопа по вратата:
— Господин Спенсър!