Цербер: Вълк в кошарата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-037-8
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Цербер: Вълк в кошарата». Краткое содержание книги:
Дилън я награби в почти задушаваща прегръдка.
— Стига си се вкисвала! И престани да се ядеш отвътре! Вече няма да раждаш бебета на конвейер, няма и да си затворничка! Пак сме заедно. — Тя изведнъж се извъртя към мен. — Можеш да й намериш работа, нали?
Кимнах с облекчение, че поне това главоболие ще й бъде спестено.
— Няма проблем. Хайде да се махаме оттук.
Излязохме на слънце, лъхна ни соленият бриз. Когато стигнахме до пристанището, жена ми вдигна глава и се взря в дома Акеба.
— Има нещо, което ме задължиха да направя, независимо дали ти ще ми позволиш. До няколко дни трябва да се кача там и да разкажа пред всички жени какво ме е сполетяло, а също и да се разкая за престъпленията си. Май това ще ми е най-трудното изпитание.
Влязохме във вече познатия ни апартамент.
— Ами уреди го още сега — кимнах към видеофона, — за да се отървеш по-бързо.
Тя извади картата си и я пъхна в процепа на устройството. Никакъв резултат. Въздъхна и ме погледна.
— Налага се ти да набереш номера вместо мен — изрече уморено. — Без никакви свои пари не мога дори да се обадя.
Постарах се да я утеша.
— Ще размажа Лару и цялата тази гадост. Някой ден отново ще си свободна да се носиш по вълните. Кълна се!
Имах адски сериозното намерение да спазя свое обещание.
Дванадесета глава
Проект „Феникс“
На Дилън никак не й провървя, но моят късмет още не ме изоставяше. Тя се качи в дома Акеба за принудителната изповед и остана за малко там — по дяволите, дори и за това й трябваше моето разрешение! — та да се види с някои стари приятелки, да получи утеха и съвети, да се наприказва. Страданието подтиква да търсиш компания, както спомена и Санда навремето, а едва ли човек можеше да е по-унил от моята съпруга сега. Но когато се върна в семейното жилище, тя носеше доста интересни новини. Нямаше как да ги чуя досега, защото Санда бе прекарала почти цялата си двумесечна почивка с нас, без да се вясва в дома.
— Горе има две нови жени, под Ограничение. Изобщо не съм ги виждала досега. И са страхотно апетитни парчета.
— Какво е Ограничение?
— Означава, че нямат право да напускат дома, взели са им и картите. Обикновено синдикатът го налага като наказание за тежки провинения, но май случаят не е такъв. Хващам се на бас, че не можеш да познаеш откъде са ги пратили тук.
Вдигнах рамене.
— Е, каква е тайната?
— От острова на Лару са. Били от неговите… как да ги нарека? Наложници? Държанки? Все едно…
Клюката разпали любопитството ми, и то по няколко причини.
— Какво са прегрешили? Или просто са омръзнали на стария сатир.
— Самите те не знаят. Изведнъж ги награбили и — хоп! Всички били разкарани по различни домове и поставени под Ограничение. Според тях било заради някакво голямо начинание на Лару. Твърдят, че се появили множество нови хора и какви ли не машини. Това продължавало от няколко месеца. — Дилън недоумяващо поклати глава. — Едната видяла и фирмен знак на някакъв сандък. Бил на „Тукър“. Имало нещо написано…
Виж ти! Събитията се развиваха все по-добре.
— Какво е гласяло написаното?
— „Проект «Феникс».
Застанах пред монитора в стаята, извиках менюто на енциклопедията и пуснах търсене с тези ключови думи. Узнах само, че фениксът е митично същество от легендите на старата Земя, птица, която се прераждала от пепелта си.
— Можеш ли да се качваш в дома, когато поискаш?
— Нали вече съм от синдиката…
— Трябва да правиш точно това. Опознай добре новите жени. И ги разпитай възможно най-ненатрапчиво за острова и за този проект.
— Както желаеш — отвърна Дилън. — Но нека те предупредя, преди да си скроил още някакъв номер — едно от нещата, които сториха с главата ми, може да те подхлъзне. Не съм способна да изрека лъжа. Не само пред теб. Пред когото и да било…
Да, налагаше се да помисля за това.
— Не можеш ли поне да не казваш истината? Ако някой ти зададе въпрос и ти не искаш да му отговориш, в състояние ли си да си държиш устата затворена?
Беше неин ред да помисли.
— Ами, да. Иначе всеки ще започне да ме разпитва за тайните на твоя бизнес, а това е незаконно.