Цербер: Вълк в кошарата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-037-8
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Цербер: Вълк в кошарата». Краткое содержание книги:
— Да, ваша чест.
Разбирах ги, и още как! Най-унизителната, най-смазващата присъда, за каквато дори не бих помислил, че е възможно да съществува! Сигурно бе специално изобретение на тази мръсна и нищожна планетка. Едва ли биха могли да се сетят за по-страшно наказание при толкова независимия дух на Дилън. Изведнъж тя не само се превръщаше в разплодна крава на дома Акеба, но и в абсолютна робиня. Бях обаче принуден да се съглася, защото не можех да очаквам по-добро измъкване от положението. Трай още малко, Цербер, ще се разплатим някой ден! Сега си мислеха, че са унищожили жена ми. А вместо това ме подтикнаха да се развихря още по-безмилостно, за да пратя по дяволите гнилата им система.
— Съдът произнесе решението си по делото на Дилън Жанг Кол — обяви председателят. — Тя ще остане под стража и ще бъде подложена на определената процедура при първа възможност, за предпочитане още през следващите няколко часа. Ще бъде освободена утре в десет сутринта и предадена на вас, Куин Жанг.
Кимнах и пак седнах на стола си в ъгъла.
— Санда Тайн — безстрастно продължи магистратът, — вие сте осъдена да бъдете прехвърлена необратимо в сегашното тяло на Дилън Кол. Освен това ще бъдете подложена на предписаните от този съд процедури в центъра по психология на община Медлъм. Дава ви се статут на лице без определено занятие с възможност да извършвате само най-тежката и неквалифицирана работа, достъпна за втори клас, като не можете да получавате по-голямо заплащане от минималното, определено в закона. Присъдата ще бъде изпълнена възможно най-бързо, но не по-късно от десет сутринта на утрешния ден. Съдът се оттегля. Осъдените да бъдат отведени в залите за изпълнение на присъдите им.
Тринадесетте облечени в черно фигури се изнизаха една по една през задната врата, а един полицай дойде да изведе жените. Те не ме и погледнаха.
Да си призная честно, тревожех се повече за Дилън. Като шеф на „Хроясейл“ винаги можех да намеря някаква работа за Санда въпреки ограниченото заплащане. Но поне нямаше да я сполети участта на „лицата без определено занятие“ — еднопосочен билет за Момрат. Само че се безпокоях какво може да стане с психиката на съпругата ми, ако Тайн се навърта наоколо в бившето й тяло.
Чаках, изпълнен с напрежение, във фоайето на общинската сграда. Беше десет сутринта на следващия ден. Скоро видях и двете; изглеждаха непроменени. Втурнаха се към мен, но ги спряха, накараха ги да подпишат нещо и им връчиха картите за самоличност.
Първо пуснаха Дилън, вече в дребничкото тяло на Санда.
— Здрасти — усмихна се бледо тя.
— Здрасти и на теб. — Целунах я. — Гадно ли беше?
— Ами, не особено. Дори не си спомням какво ставаше през повечето време. Лошото предстои тепърва. Още не мога да повярвам, че мръсните копелета ме направиха твоя вещ!
— Това май се случва често тук — уверих я, — и то не само на жените. Доколкото разбрах, правят го и синдикалните босове, и Лару. Някои си имат цели частни хареми, женски или мъжки. Такъв е основният принцип — притежаваш съзнанието си, ала тялото ти е тяхна собственост.
— Горе-долу си прав, но те вече сложиха ръка и на част от съзнанието ми. Нищо не пропуснаха в желанието да се погаврят с мен. Не мога да причиня телесни повреди нито на себе си, нито на другиго. А понеже техните манипулатори си поиграха и с психиката ми, ще се разгонвам като някаква кучка и ще умирам от желание да забременея точно по графика им. Не мога дори да се отдалеча от тебе без разрешение, а ако ме заключиш в жилището, длъжна съм да си седя там. Нямам право дори да стъпя на палубата на катера, ако ще и да е закотвен в пристанището. И какво ли не още…
— Толкова съжалявам! Ще се постарая да ти улесня живота, доколкото мога — обещах й.
Тя пак успя да се усмихне насилено.
— Знам. Чуй ме — вече ти казах, че доброволно поех риска. Просто този път се осрахме. Погледни обаче нещата откъм добрата им страна. Вече няма да се притесняваш, че ще загина при всяко излизане в морето, пък и мръсниците ме направиха да изглеждам като пубертетна сексуална мечта…
— Не съм искал да стане така.
— Не се съмнявам в теб. — Дилън се обърна. — Ето я и Санда.
Момичето ми се стори наистина съкрушено. Преливаше от чувство за вина и аз разбрах, че съвестта ще я мъчи не само всеки път, щом зърне приятелката си, но дори и когато застане пред огледалото. Ето това беше наказанието й!