Студена кръв

- Устат негодник беше! - каза Неофит и се усмихна криво, а очите му се напълниха със сълзи. - Устат, но честен и с добра душа. Ще ми липсва!

- Ще липсва на всички ни! - подкрепи го Велизар. - Беше добър преписвач и учител, послушниците го харесваха. Научи мнозина да четат и пишат.

- Кой ще го замести сега? - попита писарят.

Библиотекарят вдигна рамена.

- Пацик трябва да реши. Но трудно ще намери някой толкова ерудиран и начетен като него.

Монасите се умълчаха и надигнаха чашите си.

- Чудя се кой ли може да го е мразил толкова много, за да му причини подобно нещо - замислено каза Тихон и обърса брадата си с ръка. По китката му като кръв се стекоха няколко капки вино, монахът тръсна ръка и те полетяха към пода.

- Защо му е на някой да го убива по толкова жесток начин?

- Чухте какво каза пратеникът на княза - ехидно подметна Герасим, - че в този, който го е направил, се е вселил зъл дух!

- А не е ли така? - попита писарят. - Не бяхте ли вие тези, които до вчера твърдяхте, че в манастира ви се е настанила зла сила, която е погубила Докс и Севар?

- И животните! Не забравяй животните - добави Герасим и този път в гласа му нямаше и капка ирония.

Монасите отново се умълчаха, заслушани в припукването на свещите. Пламъчетата им хвърляха причудливи сенки по тавана, които се извиваха като змии и изчезваха в тъмнината на нощта.

- Всеки знае, че демони има! Мисля, че няма какво да се убеждаваме по този въпрос - каза Велизар и отново надигна чашата си.

- Така е - съгласи се и Неофит.

- Чакайте, чакайте да ви разкажа аз какво знам - махна с ръка Еремия, за да привлече вниманието към себе си. - Навремето живях в Средец - започна той. - И там се разказваше за една жена Нона, обладана от демон, която можела с негова помощ да омагьосва враговете си и да им навлича всякакви неприятности. Та в тази същата голяма хубавица беше се влюбил един от тамошните боили. Госпак ли беше, Гатак ли беше, забравил съм му името. Той живееше извън града и не знаеше с какво се занимава Нона. То никой не знаеше, в името на истината, след това се разбра. - Лечителят надигна чашата си, но тя се оказа празна. - Я подайте каната! А така! - монахът отпи дълга глътка. - Боилът я прелъсти, поживя известно време с нея и я остави. Тя твърдеше, че му се отдала, защото й обещал да се оженят, но къде ти благородник ще се жени за обикновено момиче. Малко по-късно Госпак наистина се ожени. За дъщерята на боритаркана, ако не се лъжа. И тогава започнали мъките му. Три години не можел да направи нищо с жена си - бил безмощен. Какво ли не опитвали, къде ли не ходил, но си останал безсилен и това си е!