Студена кръв
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 978-954-398-410-7
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Студена кръв». Краткое содержание книги:
- Не трябва да се поддаваш на страха! Той няма да ти помогне.
Игуменът кимна.
- Молихме се! Всяка сутрин и всяка вечер. И продължаваме да се молим. Но Бог не чува молитвите ни! Страх ме е, Клименте! Страх ме е! - повтори той. - Казах ти - не знам как да постъпя. Не знам дали мога да се преборя с това, срещу което съм се изправил. Но повече няма да стоя и да гледам как монасите и животните ми загиват по такъв ужасен начин! Няма да оставя това, което съм съградил с толкова труд, да бъде унищожено. Без значение дали го прави човек, или зъл дух! Утре ще поведа шествието, ще направя водосвет и ще прогоня тъмната сила, която се опитва да оспорва властта ми! А сега ме остави! Чака ме дълга нощ!
Климент кимна, допи виното, остави чашата на полицата над камината и излезе. Преди да затвори вратата, погледът му отново падна върху загледания в пламъците Пацик.
Климент се върна в килията си, препаса меча и викна Корсис и Невестулката. Искаше още веднъж да огледа мястото, където бяха намерили Агапий. Може би щеше да открие нещо ново, което да му е от полза.
Времето беше студено, но ясно. Звездите светеха ярко в тъмното небе, луната къпеше с лъчите си покрития със сняг двор, беше съвсем тихо.
Писарят тръгна през двора, заслушан в скърцането на снега под краката си. След него вървяха помощниците му, понесли маслени фенери. Нищо не помръдваше. Луната осветяваше белия сняг, карайки го да искри като елмаз.
Климент спря в притихналия двор и впери очи в небето, което му се стори безкрайно красиво. Тишината, звездите и снегът го изпълниха с възторг, който бързо премина в печал, че не може да ги сподели с Ирина. Тихо произнесе името на любимата си, което излезе като пара от устата му и се разтвори във въздуха.
Мислеше да продължи нататък, когато нещо привлече вниманието му. Зад прозорците на скриптория проблясваха светлинки.
- Господарю! Виж! - Корсис също сочеше към библиотеката.
Тримата извадиха мечовете си и забързаха към скриптория.
Вратата на сградата беше отключена, от втория етаж се носеше неясен шум и говор. Все така, без да говорят, Климент и помощниците му бързо се изкачиха по стълбите, блъснаха вратата на библиотеката и влетяха вътре.
Завариха странна гледка.
Около безразборно запалени свещи седяха няколко монаси. Те изненадано извикаха, когато писарят, Корсис и Невестулката влязоха в помещението. Някои от братята се опитаха да скрият ръцете зад гърбовете си, други гледаха смутено новодошлите.
- Какво искате? Дошли сте да ни шпионирате ли? - пръв от групата се окопити Герасим. Високият кокалест монах изглеждаше леко на градус, очите и носът му се бяха зачервили. - Само неприятности ни донесе, откак си дошъл!
- Видях светлина - сухо каза писарят. - Затова дойдох да проверя какво става.
- Е, видя! Събрали сме се да отдадем последна почит на брат Агапий.
- С чаши вино?
- Във виното няма нищо лошо! В писанието се казва, че виното радва сърцето на човека, а свети Павел в посланието си до Тимотей пише: „А употребявай малко вино, поради стомаха си“. Така че няма какво да ни съдиш. И най-добре си върви!
- Почакай - обади се лечителят Еремия. - Той има остър ум и бърза мисъл. Добре е да чуем какво мисли за убийствата.
- Откъде знаеш, че после няма да изтича при Пацик да му разкаже какво правим? - тросна се Герасим. - Не съм го канил да идва тук! - монахът предизвикателно надигна чашата си, по брадата и мустаците му се стече вино.
Климент затвори вратата зад гърба си и се облегна на нея с усмивка.
- Еремия е прав - подкрепи лечителя библиотекарят Велизар и кой знае защо се изчерви. - И бездруго обсъждаме смъртта на бедния ни брат. Климент може само да ни помогне.
- Освен това, така или иначе, вече ни видя - изхили се Тихон и Климент осъзна, че миниатюристът е пиян.
- Вземете си чаши и сядайте - с широк жест покани новодошлите преписвачът Неофит.
Климент приближи, взе една от чашите, напълни я с вино и отля малко от него на земята.
- Бог да прости Агапий - каза той. - Не го познавах добре, но ми се стори добър човек. Нека там, където е сега, Господ да се смили над душата му и да не го съди много строго, както няма да го съдим и ние!
- Че и проповедник се извъди! - измърмори Герасим, но никой не му обърна внимание. Останалите последваха примера на писаря и отляха част от виното си на земята.