Кръвна проба [bg]

— Имам дрехи за смяна в кабинета си. Моля те, Алекс.

Вдигнах ръце пред упорството му и се отправих към „Уестърн Педс“. След като паркирах на лекарския паркинг, го изпратих до предния вход на „Принцли“.

— Благодаря ти — промълви с поглед, забит в земята.

— Пази се.

По обратния път към колата срещнах Бевърли Лукас, която напускаше отделението. Изглеждаше уморена и страдаща, огъната под тежестта на голямата си чанта.

— Алекс, толкова се радвам, че те виждам.

— Какво се е случило?

Огледа се, за да се увери, че никой не ни подслушва.

— Оджи. Той ми съсипа живота, откакто приятелят ти го разпита, наричаше ме неверница. Дори се опита да ме притеснява в болницата, но дежурният лекар го спря.

— Копеле.

Тя разтърси глава.

— Най-лошото е, че му влизам в положението, ние бяхме… близки, някога. Какво прави в леглото си е негова работа.

Хванах я за раменете.

— Ти постъпи правилно. Ако можеш да се дистанцираш достатъчно, ще можеш да разбереш очевидното. Не му позволявай да се върне при теб.

Тя потръпна от заплахата в гласа ми.

— Знам, че си прав. С разума си го разбирам. Но той съвсем пропада и това ме наранява. Не мога да променя чувствата си.

Тя започна да плаче. Три медицински сестри идваха към нас. Издърпах я от пътеката и я заведох по стълбата до лекарския етаж.

— Какво искаше да кажеш с това „съвсем пропада“?

— Държи се странно. Дрогира се и пие повече от обичайното. Като животно в клетка е. Тази сутрин ме измъкна от отделението и ме заключи в заседателната зала. Нахвърли се върху мен.

Тя сведе поглед от срам.

— Каза ми, че съм най-добрата, която някога е притежавал, всъщност се опита да ме обладае. Когато го спрях, изглеждаше разбит. Говореше несвързано. После започна да се нахвърля върху Мелендес-Линч — щял да го жертва като агнец и щял да се опита да използва случая Суоуп, за да прекрати приятелството. Започна да се смее. Това бе истеричен смях, Алекс, страховит. Каза, че държи резервен коз. Че Мелендес-Линч никога няма да се отърве от него.

— Обясни ли какво има предвид?

— Попитах го. Просто се изсмя отново и напусна. Алекс, тревожа се. Тъкмо бях тръгнала към стажантското общежитие, за да се уверя, че е добре.

Опитах се да я разубедя, но бе неотстъпчива. Тя притежаваше безкрайно чувство за вина. Някой ден щеше да направи от някого чудесна изтривалка.

Ясно бе, че иска да я придружа до общежитието и колкото и да бях уморен, съгласих се да тръгна с нея, в случай че играта загрубее.

Общежитието за стажанти бе на булеварда срещу болницата. Сградата бе триетажна, покрита с небоядисан бетон отвън и с подземен паркинг. Някои от прозорците бяха украсени с цветя върху перваза или висящи на макраме растения. Но нищо не й пречеше да прилича на онова, което се нарича евтина квартира.