Смъртта на една марионетка [bg]

— Дори когато нямаш реплики ли? — попита Барнаби, едва запазвайки сериозното си изражение.

— Особено тогава. Без думи единствено въздействието на драматизма приковава емоциите.

— Разбирам — кимна Барнаби също толкова сериозен, колкото и Роза.

Трой, който следеше разговора без интерес, записа във взетия назаем бележник: „Не е видяла нищо подозрително около масата за реквизит“.

— В колко часа дойде в театъра тази вечер, Роза?

— В и половина. Отидох направо в гримьорната и излязох оттам чак за първото си явяване на сцената. Десетина минути след началото на първо действие.

Барнаби кимна пак, седна безмълвен и разсеяно забарабани с пръсти по облегалката на стола. След малко Роза се размърда неспокойно. Трой, отдавна опознал техниките на работа на своя шеф, просто чакаше по-нататъшното развитие на нещата.

— Роза — съвзе се Барнаби и се наведе напред. — Убеден съм, че след развода ти изобщо не си се радвала на свободата си и не си пожелавала на Еслин щастие във втория му брак; борила си се за собственото си оцеляване, а него си го мразила от момента, в който те е изоставил.

Роза изплака и сложи пръсти върху клоунската си уста. Ръцете й трепереха и се потяха и след миг паднаха в скута й. Барнаби се облегна и безстрастно загледа как се изпарява играният образ и оставя след себе си, колкото и да е странно пред лицето на истината, съмнение и детинско объркване.

— Прав си… — отрони тя и в гласа й прозвуча едва ли не облекчение. Мълча дълго, после заговори, спря и пак започна. Опипом. — Надявах се да ми мине… особено след като се омъжих повторно. Ърнест е толкова добър. Но не, продължи… да ме яде… Исках да имам дете. Той знаеше… но ме лиши от това. Убеди ме, че не ни трябват деца. А на Кити й даде дете. — Роза извади кърпичка и изтри лицето си. — Но удивителното, Том, е — казвам ти съвсем честно, наистина, — че цялата омраза изчезна. Не е ли невероятно? Все едно някой някъде дръпна тапата и пусна омразата да изтече в канала. Изглежда невъзможно, нали? Че нещо толкова силно, което ти е тровело живота, може просто ей така да изчезне. Като по магия.

Помълчаха няколко минути, през които Барнаби разсъждаваше над факта, че Роза има съвършен мотив за убийство. После й даде знак да си върви. Тя застана за миг на вратата и въпреки евтината си пищна роба и яркия цвят на лицето, не изглеждаше съвсем нелепо. Сякаш търсеше думи за някаква заключителна реплика, вероятно за да посмекчи първоначалния си рязък тон. Накрая като че ли, изведнъж я заляха спомени и тя възкликна:

— Някога споделяхме младостта си.

След това Барнаби разпита Борис, който през цялото време, докато отговаряше на въпросите, нервно потрепваше и потрепваше, накрая сержант Трой, просто от съжаление, му предложи една цигара. Борис твърдеше, че през цялата вечер не е видял никой да пипа бръснача и няма представа за какво ще му е на някой да убива Еслин. Останалите актьори с незначителни роли идваха и си отиваха със същите думи. Всички до един излязоха от склада за декори и тогава се чуха виковете на вбесения Харолд, който протестираше срещу подобно позорно преобръщане на естествения ред на старшинство.