![Среднощен сокол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/7/srednoshchen-sokol-bg-download.jpg)
Среднощен сокол [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Rigante #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-674-5
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Среднощен сокол [bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Гемел е няколко стъпала над добрите автори. Той е стигнал до царството на невероятното майсторство! SFX
Върнаха се в къщата и хапнаха малко препечен хляб и студено телешко.
— Тревожиш ли се за утрешния двубой? — попита Бейн.
— Не. А ти?
— Не.
Бяс се усмихна, което си беше рядка гледка.
— Значи сме двама глупаци. Ти заложи ли? — Бейн врътна глава. — А би трябвало да го направиш. Залагат при съотношение четири към едно срещу тебе.
— Съотношение ли?
— Във вашето племе не залагате ли?
— О, залагаме.
— Но не играете на пари, така ли?
— Поне в моето село не го правим.
— Ясно… Ние пък сме неуморни комарджии. Съотношението показва как хората си представят твоите шансове за успех. Ако е четири към едно и ти заложиш една жълтица на себе си и победиш, ще си върнеш жълтицата и ще получиш още четири. Иначе казано, започваш с една жълтица, а накрая имаш пет.
— Какво е съотношението за твоя двубой?
— Десет към едно.
— Значи смятат, че имаш само един шанс от десет да оцелееш?
— Да. Воркас е млад и силен.
— Освен това е нагъл… и никак не ми допада — призна Бейн.
— И аз бях нагъл някога, затова съм настроен малко по-снизходително от тебе. Хайде пак да поработим.
Тренираха още един час, докато не заваля сняг. Бейн се умори, но беше благодарен на Бяс за отделеното време. Тъкмо решиха да приключват и двама ездачи се появиха на склона. Телорс и Полон. Заведоха животните в конюшнята и дойдоха при Бяс и Бейн.
— Изпуснахте голямо забавление — каза Телорс. — Слонът скъса веригите и нахълта в тълпата. Последно го зърнахме да бяга към хълмовете, гонен от десетина роби на „Палантес“.
— Някой пострада ли? — попита Бяс.
— Е, никой не умря. — Полон се ухили до уши. — Да беше видял как се разбягваха хората…
— Весело ти е — подхвърли Бяс, вторачен в Полон.
— Ами да. Онзи, с когото ще се бия, гледаше уплашено. Затова умувах цяла сутрин за какво ще си похарча златото. С Телорс отиваме в свърталището на Гаршон тази вечер. Ще си подберем курви. Искаш ли да дойдеш с нас?
— Не.
— Ще се отпуснеш — подкани го Телорс.
— Аз съм си спокоен. И ще си почина най-добре в своето легло, заспал като бебе.
Постояха мълчаливо и Телорс протегна ръка.
— Е, отново я заплюваме в очите.
— Отново — потвърди Бяс и стисна ръката му.
Полон повтори жеста, после двамата с Телорс изведоха конете си и потеглиха. Бяс ги изпроводи с поглед.
— Коя заплювате в очите? — не сдържа недоумението си Бейн.
— Смъртта.
Бейн седеше безмълвно в Оръжейната под стадиона. На стената светеха само две маслени лампи През отворената врата виждаше трупа на Полон в другата стая. От зеещите рани в шията и гърдите му вече не течеше кръв, но още капеше от масата в тъмната локва на пода. Главата на Полон се бе килнала наляво, никой не бе затворил мъртвите му очи.
Неговият двубой се проточи и останалите в Оръжейната — Бейн, Бяс и Телорс — си позволиха надеждата, че Полон ще е първият победител от „Орисес“. Четирима гладиатори от цирка вече бяха умрели на арената. Изнасяха труповете им през Оръжейната и ги оставяха в стаите навътре.
А после се отвори вратата, наречена Гладиаторска порта, и в сумрака проникнаха слънчеви лъчи. Двама мъже внесоха тялото на Полон и го сложиха на масата в съседното помещение. Телорс се изправи и намести железния шлем на главата си. Нямаше броня на гърдите, но беше омотал корема си с груб ленен плат, за да не се изсипят червата му на пясъка. Бяс също се надигна. Не каза нищо — двамата мъже само си стиснаха ръцете. И Телорс излезе на светло. Двамата роби го последваха, затвориха вратата и в стаята пак притъмня.
Друг мъж влезе през отсрещната врата — хирургът Ландис, тантурест плешивец с превити рамене и дебел врат. Седна безмълвно и остави платнената торба с инструменти на скамейката до себе си.
Първо се чуха фанфари, после ревът на тълпата запълни стаята, до ушите на чакащите мъже стигаше и звънът на сблъскващи се остриета. За Бейн всичко това беше някак смахнато. Вярно, вече бе убивал неведнъж. Но винаги с ярост. А в този полумрак с положените наблизо трупове цареше неестествен покой. Погледна Бяс, който връзваше червената кърпа на главата си. Едрият гладиатор отиде в единия край на стаята и започна да се разкършва.
Бейн вдиша дълбоко и затвори очи. Зрителите нададоха оглушителен вопъл и се смълчаха. Бейн осъзна, че от масата с тялото на Полон вече не капе кръв. Стана, сложи излъскания до блясък шлем на главата си и зачака в мълчание. Сърцето му се разтупка, изведнъж започна да не му стига въздух.