Обект № 522 [bg]

— Да, Андрю? — чу се глас от високоговорителя на бюрото.

— Извикай ми Том, Том от охраната. И Сам. На вдъхновение ли са?

— Не, Андрю. Сам вероятно ще остане до края на седмицата във Вашингтон. Ще се върне най-рано в петък. Марк, заместникът му, е тук.

— Изпрати него тогава.

— Добре, сър.

— Команда, интерком, затвори. — Стърлинг се обърна към Сакс: — Само минутка.

Тя предположи, че когато Андрю Стърлинг повика някого, въпросният служител се явява доста бързо. Той записа още нещо. Сакс се загледа в емблемата на компанията на стената. Докато Стърлинг пишеше, тя отбеляза:

— Интересна ми е тази емблема. Кулата с прозореца. Какво символизира?

— От една страна, търсенето на данни. Но от друга… — Той се усмихна; явно му доставяше удоволствие да обяснява. — Чували ли сте за понятието „счупения прозорец" в социалната психология?

— Не.

— Научих го преди години и то се запечата в съзнанието ми. Основното е, че за да подобриш състоянието на обществото, трябва да се съсредоточиш върху дребните неща. Ако ги контролираш — ако ги подобриш — ще последват и по-големи промени. Да вземем кварталите с голяма престъпност. Можете да хвърляте милиони за полицейски патрули и охранителни камери, но те ще си останат мизерни и опасни. Вместо милиони долари дайте няколко хиляди за поправка на прозорци, пребоядисване, почистване на входовете. Може да изглеждат козметични мерки, но хората ще забележат. Ще започнат да се гордеят с квартала си. Ще започнат да подават сигнали, когато видят нарушители на реда или някого, който не полага грижи за собствеността си. Сигурно знаете, че това беше основната мярка за ограничаване на престъпността в Ню Йорк през деветдесетте години. И постигна ефект.

— Андрю? — прозвуча гласът на Мартин от интеркома. — Том и Марк са тук.

— Да влязат — нареди Стърлинг. Постави пред себе си бележника, на който беше водил записки, и се усмихна тъжно на Сакс. — Да видим дали някой е надничал през нашия прозорец.