Обект № 522 [bg]

— Обсъждали ли сте дали да излизате с други хора?

— Той каза… е, преди месец каза, че не излиза с друга. Аз също не ходя с друг. Казах му.

— Някакви други сведения?

— Какви сведения?

— В смисъл, дали някоя от приятелките ти ти е казала нещо?

— Не.

— Познаваш ли някого от неговите приятели?

— Горе-долу. Но не толкова, че да ги питам за такива неща. Ще прозвучи кофти.

Сакс се усмихна:

— Значи с шпиони не става. Тогава трябва сама да го попиташ. Направо.

— Мислиш ли?

— Да, така мисля.

— Ами ако наистина излиза с друго момиче?

— Тогава трябва да се радваш, че е честен с теб. Това е добър знак. После ще го убедиш да я зареже.

Двете се засмяха.

— Ще му кажеш, че искаш да излизаш само с едно момче. — Майката в Сакс я накара да добави бързо: — Не говорим за брак, нито да живеете заедно. Само да бъдете гаджета.

Пам кимна:

— О, да, разбира се.

Успокоена, Сакс продължи:

— Ще му кажеш, че искаш да ходиш само с него. Но очакваш и той да излиза само с теб. Има нещо важно, което ви свързва, разбирате се, имате за какво да говорите, допадате си и не се виждате толкова често.

— Като теб и господин Райм.

— Да, точно така. Но ако той не иска, хубаво.

— Не, не е хубаво — намръщи се Пам.

— Чакай. Има още. Ще му кажеш, че ако излиза с други момичета, и ти ще ходиш с други момчета. Не може само той.

— Така е. Ама какво да правя, ако се съгласи?

Лицето на Пам посърна.

Сакс се засмя и поклати глава:

— Да, кофти е, когато не се хванат на блъфирането ти. Но не мисля, че ще се съгласи.

— Добре. Утре ще се видим след училище. Ще говоря с него.

— Обади ми се да кажеш какво е станало. — Сакс стана, взе шишенцето с лака и го затвори. — Сега легни да поспиш. Късно е.

— Ами ноктите ми? Не съм свършила.

— Не обувай сандали.

— Амелия?

Сакс спря на вратата.

— С господин Райм ще се ожените ли?

Сакс се усмихна и излезе.