Перфектният удар [bg]

— Това са указания за местността, а не точен адрес. Доколкото успях да ги разгледам, доста са сложни. Предполагам, че такова е и мястото.

— Благодаря за услугата.

— Жестоко ще съжаляваш, ако се окаже, че си ме преметнал. Но убиеш ли Рийл, никога повече не се мяркай тук.

— Това означава ли, че я харесваш?

— Означава само едно: ако наистина е ликвидирала тези хора, тя е имала много основателна причина да го направи.

— Да се надяваме, че си прав.

Роби излезе навън и спря още едно такси за останалата част от пътешествието си. То го свали на три километра от крайната цел, които извървя пеша.

Гората беше вдясно от него. Той свърна по покритата с чакъл алея между дърветата и ускори крачка. До къщата имаше около километър и половина.

Неговото убежище. Неговото защитено местенце, за което ЦРУ дори не подозираше.

Но Джули знаеше за него. Никол Ванс също. Никой Друг.

Всъщност Роби съжаляваше, че и те знаят, но нищо не можеше да направи.

Изключи алармата, изтича нагоре по стълбите и събра няколко неща в раницата си. После излезе навън и отиде при стария хамбар зад къщата. Отключи вратата и влезе. В единственото помещение имаше пикап с пълен резервоар.

Разбута сламата на пода и дръпна дървения капак, който се разкри под нея. След това бързо се спусна по тесните железни стъпала.

Скривалището не беше негово дело, а на предишния собственик, изградено някъде през петдесетте години на миналия век. Човекът без съмнение се беше надявал, че замаскираната, облицована с дърво стаичка ще го спаси от евентуалния ядрен удар на Съветския съюз. Такива са били времената.

Роби го откри случайно, докато оглеждаше наскоро закупения имот — разбира се, под фалшиво име. А после реши да го превърне в склад за някои неща, които не използваше всеки ден. Но днес им беше дошло времето.

Събра оборудването в голяма раница, която прехвърли в каросерията на пикапа, снабдена с непромокаемо заключващо се покривало. Отвори широката порта на хамбара, изкара пикапа и слезе да заключи. После стъпи на газта.

Предстоящото пътуване беше свързано с надеждата да се случат много неща. Едно от тях беше да се натъкне на Джесика Рийл. Чувстваше се готов за една такава среща независимо от ударите, които би могъл да получи.