Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Зовът на костите [bg]
Зовът на костите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зовът на костите [bg]

Электронная книга - «Зовът на костите [bg]». Краткое содержание книги:

Кървави убийства разтърсват красивата долина на река Бастан в провинция Навара. Наред с това местна църква става обект на поредица от осквернявания. Разследването на тези привидно несвързани случаи е поверено на вече познатата ни млада инспекторка Амая Саласар от отдел „Убийства”. Тя самата е родена в долината, но цял живот е бягала от миналото си. Изправена пред все по-сложните разклонения на разследването и пред своите собствени страхове и призраци, Амая се впуска в лудешка надпревара с невероятно изобретателен и умен престъпник. Романът привлича с динамичното си действие, изненадващи обрати и интересни размисли за доброто и злото в човешката природа. Неповторима атмосфера създава връзката с древните легенди и предания по земите на баските. Ненапразно напоследък придобиват все по-голяма популярност туристическите турове по местата, описани от Долорес Редондо.
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 187
Перейти на страницу:

Амая усети спазъм на гърба, неприятно и същевременно еуфорично усещане пред увереността, че са открили края на нишката, която трябва да дръпнат. Тя отстъпи няколко крачки назад, докато показваше на Йонан на каква височина да държи светлината, която правеше надписа видим, и засне няколко пъти мястото върху скалата, където едно чудовище бе написало с кръв: Тартало.

Младши инспектор Ечайде вървеше безмълвен до нея по обратния път към колите. Под короните на дърветата се бе смрачило напълно, вятърът шибаше клоните, предизвиквайки страховит шум, изпълнен с пращене и пукане на огъващо се дърво. От време на време на небето проблясваше мълния, която известяваше иззад планините завръщането на духа на върховете. Въпреки тътена Амая почти чуваше мислите на младши инспектора; при всяка крачка той я поглеждаше с очи, натежали от въпроси, които обаче не задаваше на глас.

- Изплюй камъчето, Йонан, иначе ще се пръснеш.

- Йоана Маркес е била убита преди тринайсет месеца на няколко километра оттук, а ампутираната й ръка се появи в тази пещера, където някой е написал Тартало, същото послание, което Киралте бе оставил на стената в килията си, преди да последва Медина в ада.

- И това не е всичко, Йонан - каза Амая и спря, за да го погледне. - Същото послание е оставил и един престъпник от затвора в Логроньо, който се самоубил, след като очистил жена си. Всички жертви са открити с ампутирана ръка, която е изчезнала, освен в случая с Йоана - нейната била сред костите, намерени от жандармерията в тази пещера - добави тя и отново закрачи.

След няколко секунди мълчание, през които като че ли асимилираше информацията, Йонан попита:

- Мислите ли, че тези типове са се наговорили?

- Не, не мисля.

- Но мислите, че по някакъв начин всички те са донесли отрязаните от тях крайници

дотук?

- Някой ги е донесъл, но не са били те; освен това не мисля, че те са извършили ампутацията. Говорим за грубияни, агресивни алкохолици, хора, които се поддават на най-низките си инстинкти и въобще не ги е грижа за нищо.

- Говорите за трето лице, което се е намесвало във всички престъпления, но за да ги прикрива, така ли?

- Не, Йонан, не за да ги прикрива, а за да ги подстрекава, човек, който е имал такава власт над тях, че да ги накара първо да извършат престъплението, а после да се самоубият, като е отнасял трофей от всеки мъртвец и е подписвал всичките случаи с името си: Тартало.

Йонан рязко спря и Амая се обърна да го погледне.

- Всички сме били на грешен път, как е възможно да съм бил толкова глупав, та то е ясно като бял ден...

Амая го изчака. Тя познаваше Йонан Ечайде, полицай с две висши образования, по антропология и по археология, нестандартен полицай, с нестандартни гледища, който в никакъв случай не беше глупак.

- Вие го казахте, шефке, трофеи, ръцете са били трофеи, а трофеите се пазят като символи на спечеленото, на почестите, на придобитата плячка. Ето защо не ми се връзваше, че са били изоставени, нахвърляни безразборно в някаква затънтена пещера, връзва се само ако са трофеи на Тартало. Според легендата циклопът Тартало изяждал жертвите си и после изхвърлял костите им пред входа на пещерата като знак за проявената жестокост и предупреждение към всеки, дръзнал да се доближи до леговището му. Костите не са били захвърлени, нито изоставени, а подредени крайно внимателно с цел да предадат определено послание.

Тя кимна в знак на съгласие:

- И това не е най-смайващото, Йонан: нашият Тартало се вмества в описанието до неподозирани граници. По костите личат прави успоредни черти, които бяха идентифицирани като следи от зъби. Човешки зъби, Йонан.

Той смаяно се ококори.

- Канибал.

Амая кимна.

- Сравниха следите със захапките на пастрока на Йоана и на Виктор, за всеки случай, но нямаше съвпадение.

- От колко трупа са намерените кости.

- От двайсетина, Йонан.

- И се установи връзка само с Йоана Маркес.

- Те бяха най-скорошните.

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 187
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)