Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Хубаво е да те имам у дома, любима — прошепна й той на език, който досега бе чувала само веднъж, когато се бяха любили предишната нощ, но въпреки това го разбра.
Надигна се и видя, че той все още е дълбоко заспал.
— Талон?
Мъжът не помръдна.
— Спиир? — повика го тя, чудейки се защо името бе изникнало в главата й, но някак си й се струваше единствено правилното, с което трябваше да го нарича.
Клепачите му потрепнаха и очите му се отвориха. Изгледа я намръщено.
— Нуждаеш ли се от нещо?
Съншайн поклати глава.
Той затвори очи, обърна се и се опита отново да заспи.
О, това беше толкова дяволски странно. Откъде тя знаеше това име и защо той бе откликнал на него? Дали не беше част от съня й? Съншайн се опита да си спомни, но да я убиеха, ако можеше.
Докато Талон лежеше с гръб към нея, в съзнанието й изплува нещо. Приличаше на смътен спомен от детството. Видя го като вече пораснал млад мъж, проснат върху голяма каменна маса. Наоколо се издигаха монолитни камъни, оформяйки нещо, което бегло й напомняше за Стоунхендж. Талон лежеше по корем, с ръце под главата, а един висок, чернокос мъж се бе надвесил над него. Черната роба на мъжа се развяваше, докато бичуваше Талон с разръфан камшик.
Талон гледаше право в нея, очите му блестяха от напиращите сълзи, а челюстта му бе здраво стисната.
„Ще се срещнем по-късно“ — изрече беззвучно той и тя кимна.
Съншайн се отдръпна обезпокоено назад. Докато видението я връхлиташе отново, младата жена скочи от леглото, грабна мобилния телефон на Талон и набра номера на майка си. Излезе от колибата, за да не може Талон да чуе разговора й.
— Съншайн? — попита майка й, след като позна гласа на дъщеря си. — Къде си? Сторм каза, че си го зарязала снощи, без да се обадиш.
— Извини ме, мамо. Познаваш ме. Отнесох се и забравих да се обадя. Виж, искам да разбера нещо. Спомняш ли си, когато преди години, двете с баба ме хипнотизирахте, за да ме върнете в миналото?
— Да.
— Спомням си, че двете ми казахте, че съм била древна келтка?
— Да.
— А спомняш ли си нещо по-конкретно за това?
— Не, не съвсем. Ще трябва да се обадя на мама, за да видя дали тя си спомня. Доколкото я познавам, сигурно не е забравила. Защо? Звучиш ми доста паникьосано.
— И наистина съм паникьосана. Имах странно преживяване, нещо като завръщане в миналото. Не зная как другояче да го нарека. Просто беше дяволски, дяволски шантаво.
— Със Стив ли си в момента?
— Талон, мамо, казва се Талон. Да, с него съм.
— И смяташ, че си го познавала в предишния си живот?
Съншайн погледна към вратата и преглътна.
— Честно, мамо, мисля, че съм била омъжена за него.
9
Малко след залез-слънце Ахерон почука на вратата на Зарек. По-голямата част от деня бе прекарал с Артемида, за да обсъжда с нея какво трябва да се направи, след като полицията издирва Зарек. Още виждаше Артемида, излегнала се безгрижно върху удобния си бял трон, без капка заинтересованост върху красивото й лице.
„Вече ти казах, Ахерон: убий го. Само ти оставаш сляп за характера на този тип. Това бе основната причина, за да заповядам да дойде в Ню Орлиънс. Исках ти сам да се убедиш колко е луд.“
Аш отказваше да повярва. Той най-добре от всички разбираше лошия нрав на Зарек. Желанието да нанесеш първия удар, преди да са се стоварили ударите на враговете върху теб. Затова се споразумя с Артемида да даде още един шанс на Зарек да й докаже, че не е някакво побесняло животно, което трябва да бъде убито час по-скоро.
Но колко много мразеше Аш да се пазари с нея за каквото и да било. Все пак нямаше да подпише заповедта за екзекуцията му. Или поне засега. Не и докато още имаше надежда.
Отново почука. Този път по-силно. Ако Зарек спеше на горния етаж, можеше и да не го чува.
Вратата бавно се отвори. Аш влезе вътре. Очите му моментално се адаптираха към гъстия като катран мрак. Затвори вратата с мисълта си и разпростря изострените си сетива. Зарек беше във всекидневната, отляво на коридора.
Бившият роб явно не си бе направил труда да пусне отоплението, защото в къщата беше много студено. Но тъй като Зарек бе свикнал с минусовите температури в Аляска, вероятно не му правеше впечатление много по-умерения студ през февруари в Ню Орлиънс.
Ахерон се насочи към всекидневната, но спря, като видя Зарек, излегнат на пода край дивана си от викторианската епоха. Облечен само с черно долнище на анцуг, той изглеждаше заспал, но Ахерон знаеше, че не спи.