Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Болката я връхлетя с нова сила. Ниния блуждаеше безцелно из селото, изцяло в плен на мислите за единствения мъж, когото някога бе обичала, съкрушена от факта, че никога няма да носи под сърцето си дете от него. Нито ще може отново да прегърне.
Наближи до къщата на ковача и видя, че днес Еала не беше сама. Разговаряше, заобиколена от малка група приятели. Ниния разпозна три от момчетата и няколкото момичета, които можеха да бъдат и нейни приятели, ако не миришеше на риба.
— О, по дяволите — изпухтя Еала отвратено, — това е дъщерята на рибаря, от която винаги се носи онова гнусно зловоние. По-бързо всички си задръжте дъха, ако не искате да посинеете.
Ниния вирна брадичка. Думите им не можеха да я засегнат. Не и днес. Вече бе достатъчно наранена. Тикна кошницата с рибата в ръцете на Еала.
Момичето изписка.
— Голяма си гаднярка, Ниния! — изкрещя, захвърли кошницата и побягна по-далеч от нея. — Никой мъж не би пожелал такава миризлива жена. Нали, Деарг?
Деарг огледа изучаващо Ниния.
— Не зная. След като онзи ден я видях какво предлага на Спиир, нямам нищо против да си запуша носа.
Лицето на Ниния пламна. Бе ужасена, че някой ги е видял двамата със Спиир, докато са се любили в гората.
— Ти какво ще кажеш, Албърт? — обърна се Деарг към друг привлекателен младеж.
— Може. Добра е за едно или две яки чифтосвания, особено след като ножницата й е приютявала толкова мощен меч, но ти можеш да се ожениш за нея, ако си като Спиир и харесваш мръсотията и вонята. Аз обаче предпочитам да се въздържа.
Смехът им отекна в ушите й. Засрамена и унизена, Ниния понечи да се отдалечи от тях, когато чу конски тропот, приближаващ в силен галоп.
При този звук всички в селото притихнаха. Очевидно ездачът много бързаше. Плътният му, дълбок глас се извисяваше над шума от конските копита, докато пришпорваше с думи животното да препуска към селото.
В мига, в който Спиир изскочи като вихър от гората, хората се разбягаха от пътя му.
Ниния застина на място, като омагьосана, докато го гледаше как приближава. Главата му бе ниско приведена. И той, и конят бяха плувнали в пот. Слети в едно, ездачът и животното представляваха величествена гледка, едновременно красива и всяваща страх. Носеха се тъй устремено, сякаш демоните от Ануун9 бяха по петите им.
Ниния очакваше той да препусне покрай нея, към дома си, ала не го направи. Вместо това Спиир рязко изви коня си пред нея. Конят се изправи на задните си крака и размаха предните във въздуха. Спиир скочи от седлото и я прегърна.
Сърцето й заби бясно от радост, но в същото време се изплаши. Страхуваше се от това, което означаваше появата му в толкова раздърпан вид.
— Fiu? — рече тя колебливо, като използва келтската дума за принц, защото много добре знаеше, че пред толкова много свидетели нямаше право да го нарича с името му. — Какво искаш от мен?
Когато се втренчи в нея, кехлибарените му очи искряха в пълния си блясък, в който бе вложено цялото му сърце.
— Ще те взема за жена, любов моя — задъхано изговори той. — За цял живот. Дойдох да се оженя за теб, Нин. Ако искаш да си с мен.
Очите й се насълзиха.
— Ами чичо ти?
— Той иска да сме добре и ще те посрещне с радост, когато се върне.
Ръцете й се разтрепериха, докато стискаше неговите.
— Ти си моя, скъпоценна Нин — прошепна той. — Не искам друга в моя живот.
— Дори и ако мириша на риба?
Той се засмя.
— А пък аз мириша на конска пот. Двамата с теб сме чудесна двойка.
Само той можеше да каже това. Сълзи започнаха да се стичат по лицето й, докато оставаше в прегръдката му, прималяла от щастие. Нейният Спиир се бе завърнал и тя вече никога нямаше да му позволи да си отиде. Бяха родени да бъдат заедно.
Завинаги…
Съншайн се събуди с чувството за топлина и спокойствие, скътани дълбоко в сърцето й. Усети твърдото тяло на Талон зад гърба си и се усмихна сънливо. Не си спомняше в подробности съня, освен че беше за Талон. И това й подейства успокоително.
Погледна часовника на китката си и видя, че тъкмо минава пладне. Вече би трябвало да е на работа и да надзирава творенията си на площада. При все това не й се ставаше от удобната рогозка.
Обърна се и се сгуши до Талон. Отпусна глава на рамото му и прокара пръст по татуировката на гърдите му. Той беше толкова топъл и подканващ.
9
Отвъдният свят в уелската митология. — Б.пр.