Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
— Съвсем скоро ще започне да се бръсне редовно и да носи чисти ризи. — Джаред скръбно поклати глава.
— Тогава ще знаем, че сме го загубили.
— После ще тръгне по изложби на антики и балетни постановки. — Девин въздъхна тежко. — И на рецитали.
Тъй като ударът бе прекалено близко до целта, Рейф рязко блъсна щеката и не улучи топката. Няма да мисли за нея. По дяволите, нямаше да мисли нито за Рийгън, нито за неприятната празнина в стомаха си.
— Продължавайте в същия дух и ще ви пребия и двамата.
— О, треперя от страх. — Девин се прицели и се подпря на масата. Топката потъна в джоба. Щом заобиколи масата, той подуши Рейф. — Какъв е тоя парфюм, любовнико?
— Не съм сложил никакъв проклет… — Дъхът му изсвистя през зъбите. — Просто ревнуваш, защото всяка вечер спиш сам на някакъв нар пред килиите.
— Тук ме хвана.
Джаред се забавляваше неимоверно. Извади монети от джоба си и ги пусна в джубокса.
— В колко часа трябва да се прибереш, Рейф? Не ни се ще да те ударят с точилката по главата, задето си пропуснал вечерния час.
— Откога си такъв отвратителен негодник? — Слабо удовлетворение му носеха тревожните погледи на Дъф. Човекът не искаше да си изгуби заведението. — Каква е глобата за счупване на няколко стола?
Носталгията се разля заедно с бирата в кръвта на Девин.
— Не мога да позволя да го направиш — рече с леко съжаление. — Нося значка.
— Свали я — ухили се Рейф. — И нека да пребием Шейн. Заради добрите стари времена.
Джаред потупваше с пръсти по джубокса в такт с музиката. Хвърли поглед към най-малкия си брат, който очевидно напредваше с червенокосата. Само това бе достатъчна причина да му ударят няколко юмрука.
— В мен имам достатъчно, за да платя щетите — обяви Джаред. — И да подкупя шерифа, ако се наложи.
Девин въздъхна, изправи се от масата. С братска привързаност се вгледа в нищо неподозиращия Шейн.
— По дяволите, и без това ще го пребият, ако продължава да си играе с това момиче. Защо да не сме първите?
— Ще бъдем по-човечни — съгласи се Джаред. Барманът ги проследи как тръгват заедно, отчаяно разпозна блясъка в погледите им.
— Не тук. За Бога, Девин, ти си законът.
— Просто изпълнявам братския си дълг.
— Какво сте замислили? — Усетил опасността, Шейн се отдалечи от бара. Взря се в братята си, пристъпи от крак на крак, когато го заобиколиха. — Трима срещу един? — Устните му се разтегнаха в широка безразсъдна усмивка, когато останалите клиенти се отдалечиха на безопасно разстояние. — Давайте тогава.
Той приклекна и се подготви, сетне направи грешката да погледне към вратата, която в този миг се отвори. Зяпна от изумление, когато Рейф го блъсна ниско и се стовари заедно с него на близката маса.
— Прекалено лесно беше. — Рейф се разсмя и го хвана в ключ. Сетне се вцепени до пръстите на краката си.
Полата беше само милиметри по-дълга от разрешеното. Не беше тясна. Беше повече от тясна и обвиваше собственически заоблените бедра. Беше ярко убийствено червена. Краката продължаваха. Още по-надолу. Рейф замаяно ги проследи до високите, остри като игли токове на обувките в същия смел цвят.
Когато успя да вдигне поглед, зърна тънка черна блузка, къса като полата с дълбоко деколте над стегнатите гърди, очевидно неприкрити от бельо. Нужни му бяха цели десет секунди, докато стигне до лицето й.
Устните й бяха червени, влажни и пълни. Отстрани малката бенка бе невероятна сексапилна. Косата на младата жена бе разрошена, очите й бяха с тежък грим. Изглеждаше така, сякаш току-що е станала от леглото и е склонна да се върне там.
— Дявол да го вземе. — Именно мърморенето на Шейн го измъкна от шока. — Рийгън ли е това? Страхотно парче е.
Рейф нямаше сили, които да вложи в удара. Когато стана на крака и се насочи към вратата, главата му още бучеше, сякаш юмрукът се бе стоварил върху него.
— Какво правиш?
Тя сви рамене и тясната блузка се изпъна още повече.
— Мисля да поиграя билярд с девет топки.
Нещо заседна в гърлото му.
— Билярд с девет топки?
— Да. — Тя бавно пое към бара и подпря лакът на плота. — Ще ме почерпиш ли една бира, Макейд?
Дванадесета глава
Ако Рейф продължаваше да се взира в нея, щеше да загуби самообладание. Вече бе толкова нервна, че ако дрехите й не бяха толкова стегнати, щеше да ги е съблякла.
Тъй като искаше да направи впечатление с влизането, бе оставила палтото си в колата. Единствено топлината от възможното унижение я предпазваше да не трака със зъби.