Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
Рийгън се подпря на гардероба на Каси и предпазливо нахлузи обувките с десетсантиметрови токчета.
— Ще си разбия носа с тия обувки.
— Миличка, само ще причиниш разбиване на носове — дрезгаво се засмя Ед. — Сега да сложим малко бойна украса. — Тя весело изпразни чантата си върху леглото.
— Не съм уверена, че мога да направя това. Идеята ми се струва откачена.
— Да не си посмяла да се откажеш. — Ед разрови изобилието от козметика. — Искаш този мъж, нали?
— Да, но…
— Тогава седни тук на леглото и ме остави да те боядисам. Това червено е убиец — промърмори тя и отвори червилото.
— Не мога да седна — обяви Рийгън, след като направи неуспешен опит. — Ще си увредя някой вътрешен орган.
— Тогава стой права. — След като избра каквото й трябваше, Ед се залови за работа. — Значи казваш билярд с девет топки, така ли?
— Да.
Пред своя четирийсет и две годишен живот — четирийсет и пет, ако трябваше да бъде честна — не бе виждала жена, която да й се струва толкова неподходяща за подобна игра.
— Хващала ли си някога щека, миличка?
— Играла съм обикновен билярд. — Рийгън изрече една молитва наум, докато Ед поставяше очната линия. — С баща ми. Няколко пъти.
— О, миличка, обикновеният билярд е нищо. Докато билярдът с девет топки е второто добро нещо, което можеш да направиш върху онази маса. — Тя се изкикоти, забелязала избилата по бузите на Каси руменина.
— Сега нека ти обясня как се играе.
Топките се удариха и търкулнаха, щом Рейф ги удари с щеката. Топка номер пет изчезна в ъгловия джоб.
— Късмет — подхвърли Джаред и натърка с тебешир щеката си.
Рейф само изсумтя.
— Шест от девет и продължавам. — Той се прицели за следващия удар.
— Никой не може да победи Рейф на билярд с девет топки. — Заинтригуван повече от червенокосата на бара, отколкото от играта, Шейн се облегна на джубокса. Тя беше сама и изглеждаше пухкава като пухена възглавничка. — Виждал ли си я друг път насам, Дев?
— Племенницата на Холоуей от Маунтън Вю. Има огромен приятел, който ще те прекърши на две само ако се доближиш до нея.
Това бе предизвикателството, от което имаше нужда Шейн. Той бавно приближи до бара, облегна се на плота и се извърна към хубавицата.
Девин примирено се усмихна. Ако приятелят й влезеше, щеше да се наложи да използва значката си. А това щеше да му развали вечерта.
— Взех играта. — Рейф протегна ръка за десетте долара, които Джаред му дължеше. — Твой ред е, Дев.
— Имам нужда от бира.
— Джаред черпи — ухили се Рейф към по-големия си брат. — Нали, братко?
— Последните ги купих аз.
— Загуби последната игра.
— Тогава бъди щедър победител. Той черпи — обърна се Джаред към бармана и вдигна три пръста.
— Ей, ами за мен?
Джаред хвърли поглед към Шейн. Червенокосата се бе вкопчила в ръката му като че ли беше бързо растяща лоза.
— Ти караш, малкия.
— Хвърли жребий.
Джаред покорно извади монета от джоба си.
— Ези или тура?
— Ези.
Той подхвърли монетата и ловко я хвана.
— Тура. Ти караш.
Шейн философски сви рамене и отново се извърна към червенокосата.
— Нужно ли е да се нахвърля върху всичко, облечено в пола? — промърмори Рейф, докато Девин подреждаше топките.
— Да. Някой трябва да поеме нещата оттам, където ти ги остави. — Девин отстъпи и си избра щека. — И като стана дума за теб…
— Никой не е казал, че става дума за мен. — Рейф изгледа продължително червенокосата, но не изпита нищо, освен първично одобрение. А при мисълта за Рийгън, само при мисълта за нея, сърцето му се разкъсваше. — Стигнахме до разбирателство — мрачно рече той, но думите му загорчаха. — Нищо сериозно.
— Лапнал е — ухили се Джаред и надигна бирата си.
— И не е в състояние да скрие чувствата си.
Този път нямаше да се хване на въдицата, помисли си Рейф. Достатъчно неприятно бе да ти е разбито сърцето, та в добавка семейството ти да те наблюдава как непохватно събираш парчетата.
— Искаш ли да налапаш тая щека? — Рейф нанесе удара и изпита мрачно задоволство, когато две топки потънаха в джоба.
— Днес тя дойде в къщата — разговорливо продължи Девин. — И куката, дето стърчи от устата му го завлече надолу по стълбите, като пъстърва, налапала мухата. Стори ми се също, че очите му блестяха от щастие. — Девин спокойно срещна стоманения поглед на Рейф. — Да, сигурен съм.